От поне три години всяка зима кроя планове да посетя малкото гьолче на баластриерата Пет могили, защото знам, че там зимата можеш да разчиташ на добър риболов на перки.
 
Само че възможните три, четири места винаги са заети и ти трябва някакъв луд късмет за се добереш д о някое от тях.
 
Този четвъртък обаче решех, че е крайно време за такова посещение, защото последната информация за плановете на новия американски президент много ме  стресира.
 
Като гледам как е зинал да прилапа Гренландия, Панамския канал и Канада, като нищо може да поиска и Петте могили, ей така да има къде да къца червеноперки зимно време.
 
Ще вземе да стана някаква патаклама, та после да се наложи да правим Майдани, налагаме санкции или не дай си Боже СВО, та съвсем да разбъркаме световната геополитика.
 
Все пак разчитам, че той е умен човек и добър бизнесмен и първо ще седнем на масата за преговори.
 
Мисля, че ще приемем една пакетна сделка включваща някое от Великите американски езера, примерно Онтарио, долното течение на Мисисипи и 365квадратни километра от Американския залив, за сега все още наречен несправедливо Мексикански залив.
 
Макар и у нас да остане горчивия привкус, че леко сме се прецакали, защото няма как да стигнеш до тези дестинации за къцане за 20 минути, като на Петте могили, освен ако ползваш авиокомпания Орешник.
 
Само че билетите ми идват малко не по джоба, пък и все още не и е ясно разписанието, а и приземяването е много твърдо.
 
 Освен това по отколешна традиция, ние българите какъвто и  международен договор да сключим винаги се считаме за ощетени, но в интерес на доброто сътрудничество с големия брат ще направим този компромис и ще преглътнем отказа от суверенитет върху тази баластриера.
 
Дето се вика „ халал да им е” !
 
Та за това докато все още на Петте могили важи българския закон за рибарството и аквакултурите, непременно трябваше да се пробвам там.
 
След 20 януари, може да се окаже, че ще е късно и да съжалявам.
 
Разбира се както винаги отидох на риболов застъпвайки втора смяна, която зимно време е горе, долу от 12 ч. до 17 ч., така че ми трябваше късмет по-голям от спечелване на шестица от тотото за да се класирам за някое място.
 
И чудото се случи, защото колегата заел може би най-хубавото място с моето пристигане, реши да си тръгне и ми го преотстъпи.
 
Действително то бе много сгодно и абсолютно по вкуса ми, а времето прекрасно.
 
Като се оцъклило едно ми ти слънце отзад в гърба, като ми спрял да духа какъвто и да е вятър и водата абсолютно огледало, като ми се затоплило на едни 12 градуса, направо да не ти се прибира вкъщи.
 
Дълбочината перфектна на 5-6 м. от брега около 1,60 – 1,80 м., идеална за херабунската тояга с индикаторчета дълга 3,60 м.
 
Колегите насреща дошли от сутринта непрекъснато вадеха перка след перка и това ми даваше увереност, че и при мен ще се разкълве.
 
За всеки случай направих нещо, което много рядко правя, а именно смених любимия ми номер 12 кука с 16-ка и наченах с риболова.
 
Трябваха ми около 15-тина минути да установя на каква дълбочина пипа рибата и се оказа, че най-добре взима почти от дъното.
 
След това нещата влезнаха в цикъл и играта загрубя за перките.
 
Между тях успях да бодна две уклейчета и едно костуре, ей така за разнообразие, но основния вид попадащ на куката все пак си бяха малък и среден размер перки.
 
Рибата пипаше много леко и често индикацията за интереса й към червеите ми бе леко завъртане на второто индикаторче спрямо първото, нещо на което един човек несвикнал на този вид риболов спокойно би пропуснал да реагира.
 
Разбира се имаше класически по-видими кълванета, но те бяха значително по-редки.
 
В крайна сметка някъде към 16, 30 ч. благодарение на една закачка до брега и мързела ми да стана при откачането й с уреда ми за тази цел градинска коса завинтена  на телескопична дръжка за бояджийско мече, успях да прережа влакното и да приключа с риболова.
 
Достатъчно емоции имах за тези няколко часа прекарани на гьолчето, а и нямаше за кога да правя нова линия, така че събрах багажа и се ориентирах към прибиране.
 
В заключение ще кажа, че съм доволен от това водоемче, където в този труден за риболов период на годината винаги можеш да разчиташ на интензивен и емоционален излет за перчици.
 
Ако  уцелиш и хубаво време и свободно място, то наистина релакса е пълноценен.
 
В крайна сметка си мисля, че е по-добре баластриерата да си остане наша, пък на американците да им продадем ноу хауто как да си изкопаят подобна и разбира се как да я нацапат с боклуци навсякъде та съвсем да замяза на нашенската.

https://youtu.be/Ookdfmt63tY