От близо 35 години не бях посещавал язовир Веринско, ако не броим жалкия ни миналогодишен опит, който едва не завърши трагично със завличане на колата на Павката в язовира, след изненадващо връхлетелия ни потоп, придружен с яка градушка и плашещи светкавици.
 
Добре, че реагира бързо, като морски пехотинец, та издраска някак си от свличащия се към язовира мокър пясък, щото иначе все си бе улетяла Тойотката му във водата.
 
Разгеле успя да издрапа две нива нагоре по брега, където бях и аз и после около час стояхме в колите мокри като кокошки, нахвърляли в безпорядък багаж и оборудване в тях, преди бурята да намалее и безопасно да се изтеглим към вкъщи.
 
Абе бяхме си Аквамен отвсякъде.
 
Все пак тая година нямаше как да не се пробваме втори път, още повече, че скоро бяхме на съседното язовирче Борика, така че щяхме да играем за голям шлем пък каквото ще да става.
 
Не щеш ли и то взе, че стана.
 
Таман разпънахме такъмите към обяд и се гласихме да им скъсаме трътките на рибоците и едно позвъняване накара Павката да събере сергията и да побегне към вкъщи със скоростта на пилот от формула едно.
 
Оказа се че любимата му домашна животинка, млада белгийска овчарка не се чувствала добре и имала здравословен проблем, та той веднага потегли при нея.
 
В интерес на истината и аз бих постъпил така, пък и всеки обичащ животинките които си гледа у дома, защото те стават наистина част от семейството и загубата им много ни натъжава.
 
Така аз останах сам на фронта, но както се знае и сам воина е воин или в случая, рибар.
 
Е разбира се, че настроението не е същото и тонуса малко пада, защото приятеля ти има проблеми, та щеш не щеш те стават и твой и няма как да не мислиш за тях и да стискаш палци да се оправят.
 
За себе си имах още една причина да направя риболов по този язовир, защото основната риба, която се лови е платиката, а аз до сега бях хващал само инцидентни бройки от този вид на херабуна.
 
Беше ми страшно любопитно дали тази азиатска техника ще работи при нашенските платики, особено след, като бях изгледал един куп китайски клипчета именно на тази тема, където пълнеха живарници с аналогични на нашенските риби.
 
Този път по небето нямаше едно облаче и слънцето си грееше през целия ден точно насреща ми, така че очилата станаха задължителен аксесоар до края на излета.
 
Само че, заради излезлия силен насрещен вятър се наложи да заменя слънчевите цайси с бинокълните такива, защото комбинацията от големи за риболов на плувка вълни и насрещно ярко слънце, правеше плувката невидима и си бях дядо Йоцо гледа отвсякъде, ако не бяха тия пособия.
 
Някой скоро ме пита в канала дали вършат работа.
 
Определено вършат и в такива условия са незаменими, поне за мен разбира се.
 
Вярно че имат недостатъци, като това, че не се чупят настрани, като истински бинокъл, а са фиксирани.
 
Може би за по-малко габаритните азиатски размери на главите им да са на някакво удобно стандартно разстояние, но за големоглавестите балкански субекти е неудобство, защото имаш чувството, че виждаш само с едното око.
 
Демек не през бинокъл, а през далекоглед.
 
Освен това минава известно време докато откриеш плувката заради малкия ъгъл, та си нещо като снайперист търсещ мишената, но това са бели кахъри пред угрозата да не виждаш въобще едва показващата се на 2 см. над водата тънка антенка.
 
Самия риболов протече някак си особено и странно.
 
До към 16 ч. имах някакви слаби попипвания, но нищо за засичане и бях готов да се откажа.
 
Тъй като бях на корейски стил с двете куки на дъното и утежнението на плувката не зависеше от тежестта на стръвта, реших да бодна бял черви на едната и резултата беше мигновено.
 
Първата платичка се озова в живарника.
 
Естествено минах изцяло на тази стръв и започна световния шампионат по гелета.
 
То не бяха вкарвания, изплуване и обръщане на цялата плувка, повеждане настрани и все ялови засечки.
 
Смених куките с по-малки, защото платиката е с малки уста и едва ли си бие ботокс на джуките та да наедреят, но това само влоши нещата и почнах много да се изнервям.
 
Най-накрая след ентото такова засичане извадих един тлъст рак и разбрах с кого си имам работа.
 
Впоследствие извадих още една такава твар, която заснех за доказателство.
 
Нещата се оправиха, когато минах отново на големите куки и тесто някъде към 18 ч.
 
Рибата дойде до брега и започна активна да налита на манджата ми.
 
Отново имаше доста ялови засечки, но си личеше че са от риби.
 
Каквото прибрах в живарника, прибрах и към 20,45 минути приключих с излета.
 
От около час бях и единственият останал на язовира, ако не броим караваните в далечината.
 
Искаше ми се да се измъкна по светло, защото пътя специално в селото не го помня и да не хвана по някоя грешна улица нощем, та да ме търсят с планинската спасителна служба, че ще бера голям срам после.
 
В заключение ще кажа, че за това за което отидох го постигнах, макар и не толкова активно както каракудата, но платиката успешно се лови на херабуна и независимо, че не оказва почти никаква съпротива при вадене, все пак има достатъчно тръпка в този риболов.
 
Язовира е приятно местенце за отдих и риболов, но не му достига големина на уловените екземпляри, а може би ги има, ама на риболовеца в този клип не му достига майсторлък да ги привлече и хване.
 
Надявам се при следващо посещение, когато и да е, този въпрос да се изясни напълно.

https://youtu.be/D492cXJvpYM