Първата половина на месец март е точното време за риболов на червеноперки, защото докато другите сънльовци още се прозяват и протягат мързеливо в леглата си, то перките отдавна свършили сутрешната си физзарядка, активно претърсват опоскания от зимата хладилник, демек водоема за някаква останала манджа.
 
Така че колкото и да ми се мренчосва или херабунисва тая неделя съобразявайки се с реалността, подбрах белите червей и индикаторчетата, като основни инструменти за съблазняване и тормоз на изгладнелите рибоци.
 
И тъй като не обичам да повтарям едно и също място, зацепих към Богров с идеята да се пробвам по някое от малките гьолчета там.
 
Баластриерите на Долни Богров са уникално място за софийското риболовно братство, защото от всичките подобни кариери по поречието на Лесновската река, само те се запазиха, като отделни къде свързани, къде не езерца, в които може да се хване качествена риба, а и едва ли има страстен столичен риболовец, който да не е започнал занаята именно от тези гьолчета.
 
С една дума те са една естествена люпилня на все нови и нови поколения любители на това хоби и това е традиция от поколения за поколения.
 
Затова много ме притесняват слуховете, че са предвидени за зариване и силно се надявам това да не стане.
 
Та съобразявайки се с прогнозата за близки до нулата сутрешни температури и сравнително силен северозападен вятър, някъде към 13 ч. се застопорих на първото от възможните местенца, които бях набелязал още събота вечерта.
 
Гьолчето е доволно малко и зашаварено, но същевременно и прилично дълбоко за ранен пролетен риболов, а стръмните му брегове пазят от вятъра особено, когато духа в гърба.
 
За мое съжаление, тъй като удобното място където исках да се пробвам е едно единствено, то беше заето вече и един млад колега се радваше на вниманието на червеноперките.
 
Както се казва, кой превари, той завари.
 
Колегата се оказа изключително любезен и ме покани да се разположа до него, защото имаше място под лек ъгъл, колкото за 43 номер обувки.
 
Пък и се постара да ме убеди, че няма в никакъв случай да му преча особено, като ме позна по гласа оказвайки се, че следи канала ми в тубата.
 
Виталий, както се казваше колегата се оказа много интересна личност и добър събеседник, което бе допълнителен бонус за приятно изкарване на времето.
 
Молдовец по произход, попаднал в български любовен плен от съпругата си и тотално спазващ желязната българска традиция, че откъдето е жената, оттам е и родата, от доста години живее у нас и вече си е станал наше момче.
 
Та много неща разбрах от него за Молдова, страна близка до нас и с голяма българска диаспора, но в същото време поне за мен слабо позната, като история и етнография.
 
От опита на годините си, контактувайки с колеги от много страни, руснаци, канадци, сърби, чехи, китайци и т.н. съм установил, колко велик и чисто човешки спорт е риболова, защото независимо от произхода на всеки колега, винаги ни вълнуват едни и същи въпроси и едни и същи емоции.
 
И никой не се сеща за национална принадлежност или патриотична гордост на превъзходство, а напротив, с любопитство и уважение се стреми да научи нещо ново и различно от другия и да му предаде своите познания в тънкостите на занаята, абсолютно добронамерено и безкористно.
 
Така че в един момент забравяш за това, което изкуствено ни разделя, като хора и приемаш другия, като близък приятел с който се израсли заедно.
 
Сигурен съм, че ако китайците в техния мирен план вместо дванадесетте му точки, бяха заложили една, единствена – Путин и Байдан задължително всеки уикенд да ходят заедно на риба, войната ще приключи още в понеделника след първия им съвместен излет.
 
Защото кой ще си пълни главата с военни стратегии и тактики, вместо да крои планове за следващия риболов и кога ще успее да намери време за сражения, когато трябва да връзва кукички, да приготвя захранки, да ремонтира такъма и в малкото си свободно време да гледа рибарски клипчета.
 
Така де, откъде време за глупости, когато те чака сериозна работа?!
 
Някъде към 14 ч. най-накрая бях готов с подготовката и в пълна кондиция за очертаващия се супер излет, защото Виталии скубеше рибоците една след друга, та нямаше начин и аз да не почна да ги бода сериозно.
 
Само, че едно е да се надяваш, друго е да стане.
 
Час и кусур ми трябваха докато разбера къде точно кълват тия гадове, а през това време индикаторчетата си плуваха по повърхността без каквато и да е индикация за някакъв интерес.
 
Чак когато пуснах дълбочината до самото дъно, така че куката да легне изцяло на него се започна екшъна.
 
Затова пък какъв екшън стана, не е за вярване.
 
Заметнеш, изчакаш стръвта да легне, тропнеш три пъти с крак, като Луи дьо Финес и индикаторчетата потеглили нанякъде.
 
А перките, от среден клас до охранено гуде и кеф, кеф, кеф та кеф.
 
Като излизаха и някои тлъстаци, яли често допълнително от паничките на останалите.
 
В интерес на истината очаквах на притъмняване да се полакоми и някой и друг караконджул, но това не се случи.
 
Може би до десетина, петнадесет дена и това ще стане, така че още малко стискане и сезона започва.
 
Към 18 ч. Виталий напусна полесражението, защото който си има малки деца си има ангажименти, пък аз останах още половин час и към 18,30 ч. събрах панаира и доволен и щастлив оставих фронтерката на автопилот да ме прибере вкъщи.
 
Има още едно, две местенца по Богровски потайности, които се надявам да преровя до края на месеца за перки, преди да започна сериозно с херабунските такъми да търся бабаджанките и зелените лигльовци.

https://youtu.be/2c5e7fUOBvk