От поне 6 – 7 години все се каня да направя клипче за двете гьолчета в село Петърч до Костинброд, ама нещо все се назлъндисвах.
 
Може би защото при двете ми посещения през годините едва спасих валата с по една, две каракудки и някоя и друга перка, та ги бях отписал, като заслужаваща уважение риболовна дестинация.
 
Но тези почивни дни любопитството ми ме изчовърка отвътре и един вътрешен глас започна настойчиво да ме убеждава да ги посетя отново.
 
А той почне ли да ми говори макар, че все още не съм напълно изкукуригал, по-добре да го послушам, защото много рядко ме е подвеждал.
 
Така, че в съботата към 9 ч. припалих Вечната Амбър и се затъркалях към гьолчетата, където вече трябваше да са Митака и сина му, щото той винаги държи първа смяна в риболова и следобед бие отбой дамой.
 
Петърч не е само световна столица на зелето, но и стратегическо място за риболов.
 
Освен тези гьолчета, две от по-големите реки в Софийско, Сливнишката и река Блато протичат през него, а в непосредствена близост е и Беличката река.
 
В границите на няколко километра от него са и водоемите в Безден, язовир Маслово, язовира в село Драговищица и др.
 
Така, че няма нищо чудно, че петърчани са доста запалени риболовци и аз лично познавам поне пет, шест месни колеги.
 
До езерата се стига по черен път около 1,5 километра през полето, но поне до първото езерце, ако е сух спокойно се стига и с обикновен автомобил.
 
Малко по-сложен е въпроса за отсечката между долното и горното гьолче, но с повече внимание и точна преценка той също е достъпен с нормален автомобил.
 
По принцип гьолчетата са три, но както разбрах третото, което е доста по-далече е пресъхнало и нищо не е останало от него.
 
Кой и защо е направил тези микроязовирчета и каква е била целта им е уравнение с много неизвестни, чийто отговори не знаят дори местните колеги.
 
Разгеле към 9,30 ч. стигнах горното езерце, където Митака и сина му вече се бяха настанили и трупаха точки с по някоя и друга каракудка.
 
След близо час натакъмване същото направих и аз и дадох шанс на дългата ми херабунска тояга и на едно ново тесто по моя рецепта, което в крайна сметка се оказа поне толкова ефективно, колкото и китайската рибешка кулинария от Илиянци.
 
Истината бе, че бях дошъл базирайки се на опита от предишните ми две идвания с възможно най-малката кошница и щях да считам риболова за успешен, ако имах някое и друго кълване и 4-5 рибки от среден клас в живарника.
 
Само че започнах с летящ старт и първата ми успешно засечена рибка се оказа бабаджанка от 500 – 600 грамовите дебеланки, дето когато ги вадиш с тия гънещи се като глист китайски тояги, кефа е максимален.
 
След това обаче последва дълъг период на напразни засечки, защото явно  гьола няма проблем със застаряващо рибешко поселение и младежкия ентусиазъм при вида на мекото разпадащо се във водата тесто, не оставя възможност на поотрасналите рибоци да се доберат първи до куката с манджата.
 
Митака както винаги беше забъркал една кофа захранка и бе подхранил яко пред себе си.
 
Това явно беше довело големи шарани на хранителното петно, защото поне три, четири пъти се обърнаха с демонстративни плясъци пред нас на няколко метра от плувките.
 
Към 14 ч. Митко събра такъма и пое към вкъщи щото се умори, а и на малкия риболовец му омръзна и доскуча.
 
Малко след това аз извадих едно линче за моя изненада, че и този вид го има в  гьолчето, а час след него при поредната засечка се сборих успешно с един 800 – 900 грамов караконджул, та отново накрая се бях бая отреперил.
 
С тази красавица завърши представянето на едрите каракуди и до края на риболова хванах още няколко но значително по-малки рибета.
 
Привечер дойдоха двамата Николаевци – местни колеги, които направиха отличен риболов на царевица.
 
От тях разбрах, че гьолчетата се зарибяват редовно от доброволни вноски основно на местните колеги с шаран, канален сом, лин и други и за това вече в тях има риба.
 
Колегите живеят наблизо и често обикалят водоемчетата, като следят за бракониери, защото в крайна сметка се грижат за тях и ако нямат нищо против редовни приходящи като мен да пробват късмета си, то всеки извън закона току виж е изял някоя и друга гьостерица, ако няма късмета да избяга навреме.
 
В неделята бях решил да сменя направлението и да замрена на една река на стотина километра от София, но легнах много късно и сутринта ме домързя да стана рано и да бия път в неизвестното.
 
Тогава ми хрумна, че за да е пълноценно представянето на гьолчетата е хубаво да направя един излет и на първото езерце.
 
В крайна сметка Петърч ми е съвсем близо и нямаше да бъхтя 100 км., а и ми бе любопитно дали ще имам късмет да уловя бабаджанки и в него.
 
По думите на Николаевците и там има същите видове риби, като в горното и би следвало да направя добър излет.
 
Само че, този път дали не избрах правилно място или просто късмета ме бе напуснал не знам.
 
За няколкото часа които прекарах на долното езерце имах непрекъснати кълванета на каквото и да хвърлех и поне стотина напразни засечки.
 
Най-накрая извадих два пъти по едни двусантиметрови каракудки, които бяха налапали кука осмица, да им се чуди човек как са си чекнали устите.
 
Към 16 ч. не издържах на този терор и ща не ща се наложи да направя това което най-мразя в риболова, а именно да се преместя.
 
Нахвърлях в бабичката полусабраните такъми и бръмнах до горното езеро, където отново намерих двамата Николаевци да си пробват късмета.
 
Този път застъпих мястото в другия край на стената и заметнах и двете тояги.
 
Беше излезал силен вятър и рибата някъде се бе изпокрила та въобще не и бе до хранене.
 
Едва привечер когато вятъра намаля и почти спря, нещата се нормализираха и боднах 4 – 5 каракуди.
 
Само че този път всичките бях среден клас и нито една бабаджанка не ме ощастливи.
 
Николаевците извадиха по една такава на земен и царевица и това бе всичко за деня.
 
Все пак доволно, човек не бива да е максималист и ако всеки път риболова е успешен ще му омръзне бързо.
 
В заключение ще кажа, че останах много приятно изненадан от тази дестинация, която дълги години подценявах незаслужено.
 
Разбира се за да са в това състояние водоемчетата основна роля имат местните колеги, които се грижат за тях, за което само бих казал „евала и да им е винаги наслука”.

https://youtu.be/Y04pkbtU1BY