Как се приготвихме за риболов на язовир Хераково:
- Мястото е с координати:
42.789838, 23.145479
- Метод на риболов
на херабуна с директна 5,40 м.
- Захранка
няма
- Стръв
тесто
- Особености
вятъра беше много силен
- Резултат
отличен – около 4 кг. каракуда
- Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие
10
Последвайте ни още вhttps://youtu.be/ATO0M3xB2og
Миналия четвъртък по настояване на лекуващия ме зъболекар и най-вече поради изменения ми външен вид в областта на долната челюст, която от едната страна се бе издула като на булдог, се простих с каре зъби, като единия бе мъдрец.
Дали защото ме напусна мъдростта или от отчаяние от бояджийските си умения, но след като преминах през всички възможни технологии да вапцам тавана в хола с класически бял латекс, а като резултат получавах шапка на цветни петна, по съвет на един приятел професионалист в тази област в петъка ударих една ръка блажна боя.
Вярно тавана се избели, като грижовно подържан гробищен парк, но аз цяла вечер беседвах с извънземи и ловях летящи розови слонове във въздуха.
А котката, завалийката плетеше четирите лапи в странна походка и мяукаше с изпразнен поглед, като на ромче дишащо от плик лепило.
За щастие от много отдавна не съм виждал тази тъжна гледка по софийските улици и се надявам никога повече да не я виждам.
Нищо не помогна да се освестим, нито широко отворените прозорци през целия ден, нито двата литра кисело мляко дето изконсумирах.
Така се бяхме надрусали от миризмата, че направо си бяхме за детоксикация в интензивното.
Слава Богу, че жената замина за два дена в провинцията, че иначе единия от нас щеше да е вече зад решетките до живот.
Или аз щях да лежа за убийство по непредпазливост, или тя за умишлено извършено с особена жестокост.
Оцелях само благодарение на надеждата, че съботата и неделята ще прекарам на чист въздух сред природата, та ще се ъпдейтна.
Както вече споменах в предишното клипче тази година с Павката сме решили да поразучим малко по-детайлно някой платени водоеми и макар, че дивото зове, позовавайки се на петата поправка на личната ни риболовната конституция, която гласи „ако веднъж си се пробвал на платено, може да го правиш пак колкото си искаш”, съботата я бяхме запланували за Хераково.
Само, че сутринта смениха прогнозата с дъжд и гръмотевици, затова отреагирахме овреме, като запрашихме към Пернишко, дето поне щеше да ни вали, но не и да ни гърми.
Няма да коментирам, къде и какво хванахме, но най-вероятно в традиционното клипче във фейса на края на всяка година „Риболовни каръци”, ще влезнат кадри от мижавия ни съботен риболов.
За нещастие неделята се оказа много скапан ден и си додишах последните ацетонови изпарения затворен вкъщи.
Затова пък в понеделника когато прогнозата беше що годе благоприятна, към 13 ч. не издържах и подгоних граф Дракулеску към Хераково.
На язовирчето, което се оказа доста прилично бях единствения ненормалник с въдица и по съвет на собственика се трапосах на едно много удобно место близо до терасата на ресторанта.
Лошото бе, че както винаги и този път метеоролозите бяха познали посоката на вятъра, но не и силата му.
Та тоя проклетник си ме духаше почти фронтално, като по едно време така се развихри, че чак пеняса от кеф, че ми пречи максимално.
Първите 30 – 40 минути упорствах на китайския метод на херабуна с лежаща една кука на дъното, но вълните станаха толкова силни, че плувката не се задържаше дълго на мястото си, а постепенно приближаваше към мен.
Това размиваше хранителния стълб от горната кука и го отдалечаваше от стръвта на долната.
Резултата бе нулев и нямах регистрирано пипане.
Тогава минах на корейския стил с двете куки на дъното и нещата не закъсняха.
С първото хвърляне и последва кълване с каракудка на куката.
След това стана мазало в истинския смисъл на думата.
Нямаше никакво значение колко силни бяха вятъра и вълните, рибата си вземаше безпроблемно.
Рибетата не бяха едрокалибрени, но дори и такива, вадейки ги от около два метра дълбочина, си имах доволно тръпка.
На два пъти ми удари и нещо едро, най-вероятно шарковци, но на късмета ми му бе студено и не искаше да се покаже, та разбойниците отърваха живарника.
В заключение ще кажа, че независимо от мръзненето и вятъра дето не спря и за минута да се мъчи да ме изгони, съм много доволен, като за сефте от това язовирче и бих го посетил отново някой път в по-добро време, като ще потърся, някое място с шавар около него.