Сборен пункт село Белопопци.
Начало на операция „р. Банска”, на специалните рибарски части.
 
Мисия:
Етап 1 – малък отряд от трима елитни риболовни командоси, да извърши светкавичен набег върху рибните запаси на река Банска край Димитровград, като заеме най-дашните позиции в ранни зори, преди масираното позициониране на местното въдичарско опълчение по бреговете й.
 
Етап 2 – излавяне на възможно най-голямо количество риба и скоростно оттегляне в обратна посока на притъмняване, преди тамошните колеги да са се отърсили от шока на демонстрираната въдичарска класа и количеството уловена риба.
 
Отряд в състав:
 
Цецо от Белопопци, специалист по транспорта, чийто възможности за денонощно шофиране са неограничени и някакви си 400 – 500 км. дневно са като утринен крос в парка, преди работа.
 
Митака – морско чедо, практикуващо сладководен риболов единствено по причина, че София няма излаз на море.
 
Специалист по разузнаване на терен, заради отдавна узаконената му връзка с димитровградчанка и необходимостта поне веднъж годишно, да извършва дипломатически посещения за засвидетелстване на чест и почитания на тъста и тъщата във фолк столицата на Балканите.
 
Апропо по негов доклад бе замислена и планирана текущата операция.
 
      3.   Моя милост, старши на групата единствено по причина, че съм най-голям на  
      години и на тегло и като закоравял пушач, по презумпция, ми се полага задната
      шефска седалка, където спокойно мога да си кадя, без особени последици върху
      здравето на останалите пасажери.
 
Така някъде към 8, 40 ч. първият етап приключи като по ноти и макар, че вече имаше една дузина ранобудни местни колеги по реката, заехме позиции на предварително заплануваните координати.
 
Реката е клас пет кила, в смисъл, че човек би следвало за няколко часов излет по нея да е уловил най-малко пет кила риба.
 
Иначе е класически тип българска равнинна река, с характерните особености на нашенската хубава природа и естествено маркирана с неизменните отпадни продукти на човешкото присъствие по бреговете й.
 
Средната дълбочина в момента заради настъпилото маловодие е около 30 – 40 см., което не пречи на големи количества риба да навлиза от Марица през устието й, за безгрижно зимуване в нея.
 
През деня именно поради тая причина по бреговете й настава манифестация от местни колеги, което значително разваля удоволствието от самия риболов.
 
9, 00 ч. сутринта, начало на етап 2.
 
Установихме визуален контакт със стотици подводни обекти плуващи напред-назад, като често между тях проблясваха много сериозни парчета, най-вероятно добре охранени алай, аклами или кефали, в превод скобари, морунажи или кленове.
 
За да изпълним успешно мисията, оставаше най-лесното при такова огромно количество риба – да доведем насилствено и поставим под запрещение в живарниците една голяма част от нея, като ползваме за целта наличното снаряжение, предварително настроено на възможно най-фината линия.
 
И тук нещата изведнъж се объркаха непоправимо, защото през целия риболов рибата се подиграваше с нас, като пипаше на час по лъжичка.
 
Това половин грамова плувка, 16 – 18 номер кука, пинки, минки, бял торен червей, всевъзможна захранка, изтичане, задържане на място и др. риболовни иширети, нямаха абсолютно никакво въздействие върху настъпилата рибешка апатия към храненето.
 
Ние, а и не само ние, предлагахме от пиле мляко, а рибоците само се стрелкаха, за да ни дразнят около стръвта ни и я подминаваха като скиор флагче.
 
Всичко това би било търпимо, ако не беше колегата срещу мен, който дойде двадесетина минути след нас, защото изведнъж при него нещата потръгнаха и започна да вади регулярно риба след риба, а всички останали двадесетина присъстващи завиждахме и се надявахме, че и на нашата улица ще изгрее слънце.
 
Ситуацията бе толкова абсурдно-наподобяваща безспорната класика в жанра филма „Ни чул, ни видял” , че човек неволно започва да се смее на себе си, а местният Луи дьо Финес продължаваше да ни дразни с непрекъснатите засечки и вадения.
 
Само дето не тропаше по три пъти с крак преди всяка засечка, най-вероятно защото бе седнал неудобно под лек наклон.
 
Както каза, в последствие, Митака на варненско-бургаски български, „Човека взе (разбирай хвана) над 20 риби”.
 
В крайна сметка операцията приключи към 17, 40 ч. безславно с по някоя и друга риба на калпак, колкото за Бог да прости и ние позорно се оттеглихме в обратна посока, ближейки рани с оправдания, че сега никъде наоколо не дава и едва ли някой друг освен днешния щастливец ще вечеря риба днес.
 
Все пак, докато стигнем Белопопци освен с газ и бензин, успяхме да се заредим и с неизбежната доза надежда, която крепи всеки риболовец, да не изпадне в депресия и да захвърли завинаги тоягите след такъв риболов. Бяхме сигурни, че следващия път, някъде по водоемите в страната ще ги спипаме и дето се вика – „Жална им майка тогава!”
 

https://youtu.be/eXSOpsHTAb4