В петъка моето прияелче Сашо Маджарски ме изтегли за консултации в Перник с информацията за добър риболов по Стума край Батановци.


От отдавна се гласим с него да направим успешен риболов заедно, но все нещо се случва и излетите ни завършват с провал.


За това на майтап му викам Карък Сашо.


Знаейки какво представляват в този момент реките (пълноводни и мътни) и имайки в предвид неуспехите от съвместните ни излети, някъде към обяд паркирах на избраното място в Батановци и с големи съмнения се приготвих да ловя в калния мътиляк който представляваше реката.


Поради разбираемата склонност на младите мъже да угаждат на жените си, на Сашко му се наложи да дойде след два часа, по независещи от него причини.


Хубавото е че тази склонност с напредването на възрастта намалява до напълното й изчезване, а риболовната зависимост се увеличава с годините до състояние – абсалютна мания.


След половинчасово замятане в различни посоки с цел установяване на местоположението на евентуалните рибоци, зафихсирах и първото кълване съвсем близо до брега.


Най-накрая сефтосах първата мрянка за тази година и ми малко ми просветна.


След това вече набарал направлението започнах да регистрирам все повече почуквания и закачени мренки.


Нямам никаква идея как рибата се ориентира в тая радомирска боза, която представляваше водата, но нещата навлезнаха в някакъв ритъм и страхът от провала изчезна безследно.


Както вече споменах към 14 ч. Сашето зае позиция на другия бряг срещу мен, включи камерата си и ги започна там.


Тук е мястото да спомена, че той също се запали по заснемане на излетите си и в скоро време очаквам първият му самостоятелен клип.


Освен това е и запален авджия и на мен лично ще ми е много интересно, какво ще се получи когато направи клип за негов ловен излет.


В началото риболова му вървеше трудно и мудно, но постепенно набра скорост и започна да вади мренки и кротушки.


В един момент пръчката му се огъна и във водата изпляска и се обърна най-вероятно клен около кило и кусор.


За жалост този път рибата победи и си замина с куката, а Сашо имаше какво да сънува през нощта.


При мен нещата вървяха регулярно и рибите увеличаваха размера си с напредване на времето.


В крайна сметка въпреки, че бях Тома Неверни относно излета и ме бяха налазили мрачни съмнения и черногледство, се получи еди много приятен и успешен риболов.


Вярно, че откъм природа не е най-красивото място, още повече, че е в края на селото и не далеч от последните къщи, но много рядко човек може да има всички екстри в наличност.
След като със Сашко счупихме каръка се налага и да променя и никнейма му.
Вече вместо Карък Сашо, ще му викам Кадем Сашо.

https://www.youtube.com/watch?v=2PpBvAJiBuY