Тая година Малък Сечко напук на традицията пристигна кротнал се, с топло време и пролетно настроение.


Познавайки добре твърде истеричният му нрав, реших в събота докато още не е истерясал, да отскоча по Нишава край Калотина и да поразцъкам плувката за някой и друг час.


Пък ако рекъл Господ, освен хубавото време и прекрасната природа, може да се сборя с някои едър рибок.


Не знам, кой и как е правил пътя до Калотина, но за мен това е най-добрият път в страната.


От много отдавна по него непрекъснато минават коли и тежки тирове, а няма нито дупка, нито кръпка, нито Боже Господи и си е истинско удоволствие да се шофира по него.


Та някъде около обяд, успях да сколасам и се настаних на едно местенце на около километър от края на селото в пълно уединение и абсолютно спокойствие.


Първите три часа рибата явно смяташе, че ще ме притесни ако клъвне и ще наруши следобедната ми дрямка, която упорито се опитваше да ме унесе.


Добре, че бяха непрекъснатите прехвърляния на тоягата и чат, пат почукванията на дребните нахални пръскачи, че иначе си бях заспал одма.


Разгеле към 15 ч., най-накрая след поредното анемично потапяне на плувката усетих, че съм закачил нещо малко по-едро от пръскач и извадих първото за деня кленче.


След още 15-тина минути изведнъж започна кленеяда 2019, като на всеки три, четири изтичания имах отявлено пипане и последваща засечка.


Уловените рибоци, бавно увеличаваха размера си до поносимо ниво, но това не бе от голямо значение за мен, защото най-накрая ме бе полазила риболовната тръпка и тотално се разсъних.


Най-накрая нещо натисна плувката и след засечката започна да оказва сериозна съпротива.
Това бе момента на истината за който бях дошъл и който рязко качи нивото на адреналина ми, като форсиран на място двигател.


Вирът е някъде към два метра и ваденето на рибата от такава дълбочина допълнително затруднява борбата с нея и увеличава удоволствието от успеха.


Така, че дори риби наполовината на килограмовите бабаджанки, могат да окажат много сериозна съпротива и дори да си заминат като победители.


След тази схватка интензитета на кълванетата намаля драстично, но пак бих казал, че риболова вървеше доволно.


Към 17 ч. започна да се притъмнява и тамън си мислех, че това ще е всичко за деня, когато плувката изчезна и след засечката усетих отново мощна риба на куката.


Явно брат му на едрия клен бе дошъл да търси разправа с мен, за поруганата семейна чест.


Само, че този път освен дърпането и обиколките на вира рибата включи и изненадващи подскоци над водата, което ме накара да мисля, че май е нещо друго, но не и клен.


След няколко минутна борба осъзнах, че съм абсолютно прав, когато в кепа се настани една гостенка от Америка, която за добро или лошо, все по-често започна да се среща в нашите води.


Изглеждаше, че това щеше да е върха на сладоледа за днес или „бест оф дъ топ” както се казва по модерно му.


Повлиян от емоцията реших да остана до мръкнало, току виж че ме изненадало още нещо.


Оказах се отново прав и след десетина минути и едно, две кленчета отново нещо, този път изключително мощно натисна тоягата и ме вкара в отреперване.


За мое съжаление явно не го бях убол добре и след като видя, че няма да си дам въдицата му, изплю куката и си замина.


Не знам що за рибок беше, но надхвърляше доста теглото и на клена и на пъстървата, не само защото изпуснатата риба винаги е най-голямата, а защото не можах въобще да контролирам борбата.


Е, този път наистина смятах нещата за приключени и започнах да си събирам лека полека нещата.


Естествено шансът „последна цигара”, който винаги давам преди тръгване на закъснелите мераклии да пробват стръвта ми, нямаше как да бъде пренебрегнат след такъв риболов.


В интерес на истината, като последна цигара бяха отбелязани поне още три последващи цигари, защото кленчетата продължаваха да пипат.
И както се случва в холивудските екшъни с хепи енд, след поредната засечка отново усетих, че от другата страна във водата стои достоен противник.


Вложих както се казва сърце и душа в битката и въпреки яросната му съпротива един клен хубавец, доиде да ме заплюе в очите задето съм го дигнал от вечерята.


С него приключи и всичко за деня, защото рибата спря да пипа.


Така, че третата последна цигара се оказа наистина такава и ако исках да не събирам пипнешком, трябваше да поемам обратно.


Много съм доволен от излета.


Почна трудно и отчайващо, но постепенно набра скорост и тръпките следваха една след друга.


Да, не успях да хвана от митичните сръбски скобари дето били по 60 см на калпак и вече плували в нашия участък на реката, защото братята сърби тръгнали по нашите стъпки на демокрацията занемарили и разрушили дигите при тях, пречещи на рибата да се качва нагоре по реката, но какво от това – всяко нещо с времето си.


За риболова е напълно в сила максимата на Спортния тотализатор – „Не губи кураж, идва нов тираж”


Другия път или някой път, ако се задържът при нас ще ги спипам, така де – може би!

https://www.youtube.com/watch?v=8hCbCPlmD5A