Ония ден някъде около обяд почти едновременно ми звъннаха от Белия дом и от Кремъл.
 
Скоро щяло да има среща на държавните глави и много им се било прияло каракуда, та ако може да наловя няколко кила, че иначе току виж преговорите запецнат и световния мир отиде по дяволите.
 
Освен това искали рибата да е уловена по азиатски техники, та Пекин да не си чувствал изолиран и ако може да е от място не показвано досега в канала, та да е сигурно че е екологично чиста.
 
Викам им, абе щом е за световния мир ще се жертвам, ама чистенето й си е ваша работа.
 
Нямало проблем, щели да я чистят с изкуствен интелект.
 
Абе то аз хубаво им обещах, ама като се замислих после Павката на работа, сенсей Божко във Варна и от къде да намеря друг български азиатец да помага да изпълним поръчката.
 
Пък и по дяволите къде още не съм къцал около София, та да няма клип оттам.
 
Разгеле изведнъж ми просветна та ударих една жица на едно младо момче дето си пишем в Фейса.
 
Тони Нгуен е кораво нашенче дето има близка родствена връзка с далечен Виетнам по бащина линия, така че азиатците нямаше да имат основание да мрънкат..
 
Освен това за всеки случай си взе и виетнамската островръха сламена шапка, която пък в крайна сметка беше единственото нещо свързващо го с азиатската риболовна традиция.
 
Относно второто изискване решихме да посетим язовирчето в с. Храбърско което никога преди това не бях посещавал и за което Тони имаше от няколко дена информация, че вече не е арендувано, а свободно.
 
Така в сряда натоварени с огромната отговорност да спасим световния мир някъде към 11 часа кацнахме на водоемчето, избрахме си места, натакъмих ме се, плюхме три пъти през рамо и заметнахме.
 
Вашингтон и Москва изпаднаха в радиомълчание, а Пекин замлъкна съвсем в напрегнато очакване.
 
Първият половин час нещата вървяха към глобална конфронтация и ескалация, защото нямахме уловена рибка, докато накрая Тони бодна една и си отдъхнахме.
 
Аз ръкомахах херабуната в корейски стил въпреки безнадеждно плитката дълбочина от около 60 см, защото язовира е източен и огребан от предишните арендатори, но ефекта беше само от ялови засечки и една уловена каракуда.
 
Ако не вземех бързи мерки нещата отиваха на провал и срещата щеше да се проведе на гладно, а както добре е известно „гладна мечка хоро не играе”.
 
Заsтова прибрах херабуната и включих индикаторчетата в играта.
 
Не искам да се хваля, но този ми ход се оказа решаващ и веднага започна изпълнение на поставената задача.
 
Рибките следваха една след друга и живарника започна да натежава.
 
При всяка уловена каракудка трите позиционирани над главите ни на геостационарна орбита спътници присветваха одобрително, а този с надрасканите йероглифи по него ми пращаше и талон за отстъпки при пазаруване от АлиЕкспрес.
 
Към 17 ч. вече сигурни, че срещата ще е успешна и делегациите няма да гладуват, спрях да заснемам всяка уловена рибка, а само трупах запаси в живарника.
 
Разбира се при кълване на нещо по-едро от 250 гр. щях да пусна отново камерата, но до 19 ч. такъв момент не настъпи.
 
Някъде на свечеряване най-накрая по-едри парчета уважиха настояването ни на консервирана царевица и се зафиксираха на видеокмерата, а на мен ми образуваха лек гъдел по тялото.
 
Тони също скуба през цялото време каракудките и както хвана сефтето в началото, така и затапи излета ни с последната уловена каракуда за деня
.
 
Накрая взех, че пуснах рибата по живо по здраво, защото какво ще ги храня световни началници, като още не са свършили работа за две стотинки в скоби един евро цент.
 
Първо да престанат да се кокошинат и дърлят, ами да седнат и да си стиснат ръцете та света да си отдъхне.
 
А риба дал Господ ще им хвана и дори ще накарам естественият домашен интелект да им я пръжне с копър, чесън и лимон, па и една студена бира та да им се услади и да си оближат пръстите.
 
Ама първо да седнат и да свършат работа, после ще хапнат и пийнат!

https://youtu.be/lxbbDVCqVIU