Често пъти когато комуникирам с някой колега следящ канала, обяснявам, че смисъла на съществуването му е да предоставя визуална информация за непознати или слабопознати места за риболов и почивка в околностите на София.
 
Затова когато монтирам клипче със заснет материал от такова място изпитвам истинско удоволствие от добре свършена работа.
 
Много ми се иска и други колеги  живеещи на различни места в прекрасната ни родина, да поемат такава инициатива и да предоставят клипчета от различни водоеми в техния риболовен ареал, та в крайна сметка да се получи нещо като виртуален видео атлас за цялата страна.
 
 И тъй като един живот не стига човек да топне въдици на всяко езерце, язовирче или рекичка де що има и си заслужава, то поне мислено може да се пренесе там следейки излета на колегата заснел клипчето и както да сподели с него тръпката от риболова, така и да обогати представата си за българските водоеми.
 
Тази събота с Павката предприехме риболовна експедиция към едно близко до София, много популярно в далечното минало и доста позабравено в настоящето местенце, а именно язовир Дружба до село Мещица.
 
Там съм бил един единствен път някъде в края на 60-те години на излет с баща ми и имах много блед спомен от него.
 
Спомням си че той търсеше шаран на тежко, а аз с бамбуковата пръчка ловях уклей и дребосък на плувка до брега.
 
Тогава за първи път обогатих знанията си за риболова на тази рибка, защото използвах за стръв по препоръка на местни колеги едни големи горски мравки, които се оказаха невероятно привлекателни за рибетата.
 
Другият ми спомен бе, че тогава хванах черна мрянка от язовира, което общо взето си е рядкост за тази рибка.
 
В смисъл че, че дори и да е налична в даден язовир черната мряна се лови рядко и по случайност в затворен водоем.
 
Третият ми спомен изплува когато, с Павката пристигнахме на язовира, защото той е на няколко километра през полето от селото.
 
Та тогава изведнъж изплува в съзнанието ми безкрайното ходене пешачката докато стигнем до него, че и на обратно.
 
В ония години пътувахме на излети или с рейс или с влак и често се налагаше да си тръгнем в разгара на кълванетата, защото изпуснем ли последния транспорт, ще трябваше да нощуваме на водоема, а майка ми щеше да се побърка от тревоги да не ни се е случило нещо.
 
Колите бяха рядкост и често във влака или рейса се събираха групи колеги, които до София обменяха информация за излета или други места.
 
С две думи влаковете и рейсовете в почивните дни се превръщаха в своебразна риболовна социална мрежа, от която всеки получаваше информация на живо от непознати съмишленици.
 
Разбира се това време отмина безвъзвратно, но може би защото е свързано с детството ми някак си ми липсва тази жива връзка и предизвиква носталгични чувства.
 
За този излет предварително си бях написал домашното, защото имах малко информация от младия колега Олег с който от време на време комуникираме.
 
Той има родствена връзка със селото и често го посещава, така че информацията която ми даде си бе сто процента актуална.
 
Язовира преди известно време бе ремонтиран, зарибен и забранен за една или две години, а сега е в режим хвани пусни.
 
Пълен е с дребна каракуда, има шаран, клен, перки, уклей и дребен костур.
 
За капак има и отново черна мрянка в него, защото Павката успя да бодне една.
 
Няма да коментирам самия риболов с изключение на това, че няколко пъти сменях тактиката от херабуна на индикаторчета и обратно, докато Павката къцаше само на индикаторчета.
 
И че предпочитаната от рибета стръв бе белия червей.
 
Тестата също носеха известен резултат, но заради малкия размер на рибките не се оказваха доволно ефективни.
 
Консервираната царевица се гледаше с отвращение от рибешкия свят там и нямах едно пипане на нея.
 
А иначе тендовагинита ви е вързан в кърпа от непрекъснатото замятане и засичане.
 
Всеки може да пресметне колко риба хванахме за 6 часа, като се има предвид че съм заснел около 30 % от уловените рибоци, защото просто ми писна да разпореждам гласово на камерата  „ГоПро снимай видео” и „ГоПро стоп видео”.
 
Не знам как камерата не ми тегли една майна, защото мен някой да ме прави на маймуна толкова често със сигурност ще го отнесе.
 
Ама пустото американско апаратче, търпи и изпълнява.
 
Павката отново бе в стихията си, но този път и на него по едно време му омръзна та направи една опознавателна разходка до отсрещната страна с горичката.
 
През цялото време бяхме не повече от 5 – 6 колеги пръснати по целия язовир, така че места включително и такива удобни за нощувка има бол.
 
Пътя от селото до язовира е сипица, така че няма как да затъне човек при евентуален силен валеж.
 
Има един малко баирест участък преди самия язовир и ако си с по-висока кола не е проблем, но с по-ниска се иска повишено внимание.
 
Накрая ще споделя, че до година две при този режим хвани-пусни и когато сегашния дребосък понатрупа някои и друг грам повече, а ние успяхме да боднем по една две  такива каракуди около 350 – 400 грама, това язовирче ще се превърне в много добра и приятна дестинация за софийското риболовно братство и предполагам, че отново ще възвърне някогашната си популярност.

https://youtu.be/i97t8WnRFFo