Зимен риболов на каракуда на язовир Безден

Грабнете още свежи идеи и информация за риболов около София като се абонирате за нашия канал.

Как се приготвихме за риболов на каракуда на язовир Безден:

  1. Мястото е с координати:

    42.880286, 23.107715

  2. Метод на риболов

    на херабуна с директна 4,50 м. и 5,40 м.

  3. Захранка

    няма

  4. Стръв

    тесто

  5. Особености

    местата са ограничен брой

  6. Резултат

    отличен за зимата – 2 кг. каракуда

  7. Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие

    10

По отколешна моя традиция в деня на фамилния ми имен ден Васильовица, аз засядам вместо на тежка маса, на някой водоем с директен прът за клен.
 
Тази година реших да осъвременя и модернизирам традицията в стил Туин Пийкс, че „ Совите не са това което са” и да се поазиятча малко сурвакайки мирните рибоци с херабунска тояга за здраве и берекет на така наречените „скари” на Безденското язовирче, дето се намират от страната на вливащия  се в гьола топъл извор.
 
Това е едно от малкото места дето човек може да разчита на някаква активност през зимата на шарановите рибоци, за които там е всесезонен купон и място за целогодишно запознанство с най-различни персони с въдици в ръце.
 
Именно заради тази зимна активност и само няколкото места за риболов, да хванеш свободна капия отивайки като мен някъде около обяд си е кауза пертута.
 
Разсъждавайки обаче, че едно голямо мнозинство пръчконосци ще е с тежко  алкохолно и хранително натоварване от Новогодишната нощ и ще му трябва известна доза сън за релакс и подготовка за Васильовица, стигнах до извода, че шанса ми да се класирам на някое от призовите места там е достатъчно голям ако успея да се добера до около 10 ч. сутринта.
 
Досега никога не бях излизал на 1-ви януари толкова рано и бях потресен от невероятната тишина настъпила след нощната война с пиратки, фойерверки и лично оръжие и абсолютно стриктното дори бих подозрително шофиране на малкото движещи се автомобили в този ранен час.
 
Зад воланите им бяха или дами каращи съпрузите си в стил „дринг енд драйв” или мъже с подпухнали физиономии явно консумирали наскоро по предназначение така популярния у нас коктейл от зелев сок  „бульон трезве”, които се стремяха да не дадат никакво основание на който да е представител на вътрешното министерство да ги спре за проверка особено с дрегер.
 
По повод на среднощната пукотевица искам да кажа, две неща.
 
Първо, че ако столична община успее да събере предвидените глоби за нерегламентирано използване на пиротехнически средства, най-добре да се откажем от парите от ЕС по плана за възстановяване и развитие, защото няма да ни трябват, дори ще останат достатъчно и да покрием външния дълг на съседна нам Гърция.
 
И второ, че съм изключително горд със смелостта на родния ни политически елит, който въпреки че е достатъчно на ясно, колко огнестрелно оръжие има в електората, продължава с неимоверно упорство да го дразни с неадекватните си решения и действия, изпитвайки мазохистично удоволствие  от това.
 
В крайна сметка безпроблемно към 9, 45 сутринта се добрах до заветната цел и на момента самочувствието ми, че съм преценил правилно ситуацията се изпари, виждайки как трима колеги вече са разпънали тоягите и бодът от време на време по някоя и друга рибка.
 
На нормалния ми въпрос след обичайния новогодишен поздрав „абе за вас няма ли празници”, единия ми се оплака че заради сутрешното идване на водоема с личното превозно средство снощи е пил само една ракия за да не дърпа дявола за опашката.
 
Да си призная и аз бях в подобно състояние на алкохолен недостиг, защото две чаши греяна ракия, една чаша разредено с лимонада вино и една чаша шампанско за маса от 100-тина килограма живо тегло след минали осем часа от консумацията им си е направо повод за посещение на групата на анонимните трезвеници.
 
Все пак хванах последното свободно място и чесах доволно крастата.
 
Вечерта обаче при прехвърлянето на видеоматериала на компютъра за обработка без да искам изтрих файловете и загубих всичко заснето.
 
Затова реших да повторя излета на пети януари, когато разположението на звездите и планетите според хороскопа ми и най-вече супер благоприятната метеорологична прогноза за този ден, ми вещаеха гарантиран успех.
 
И макар, че деня е работен, реших да направя и невъзможното, като се подсигуря със ставане в 6 ч. сутринта, та този път гарантирано да взема златния медал и най-дащното място, защото както вече споменах, там втора смяна няма шанс за достъп и само изпълнява ролята на публика.
 
Този път цъфнах на язовира към 8 ч. и със съжаление открих аналогична картинка като на първи, само че колегите бяха други.
 
За които смяната бе започнала в 5, 30 ч. сутринта и ако се наложи биха и спали по скарите само и само да си осигурят желаните места.
 
Няма как аз лично да не се поклоня доземи на такъв мерак, граничещ с лудост и да не призная поражението си, заемайки отново последното свободно местенце, същото като миналия път.
 
Относно самите риболови няма, какво повече да се каже от видното в клипчето и за да не заприличам на футболен коментатор по телевизията отбелязващ кой на кого подава все едно зрителите сме кьорави няма да ги коментирам.
 
Ще спомена само, че на пети макар кълванетата да бяха по-редки и на определени интервали, излезнаха малко по-едри каракудки, като дори затапващата риболова бе от размер „голям кеф”.
 
Херабунските теста, особено на пети по всички показатели надделяха над белия червей, защото останалите колеги с изключение на този който бе вдясно от мен и хвърляше до шавара, си тръгнаха разочаровани и с по едва едно две кълванета.
 
За колегите, които също са се запалили по херабуната ще кажа, че тестото което използвах си е моя разработка от глутен, картофено пюре и царевична грис, допълнено с обилно количество чесън на прах и смлян лют червен пипер.
 
Към 17, 30 ч. пуснах рибетата от живарника, където ги държах с възпитателна цел, че лакомията е грях и „всички рибки плуват само пържените не”, надявайки се че са си извлекли поука и ще доживеят до бабаджански размери.
 
Събрах такъма на бързо и с мръсна газ потеглих към вкъщи, защото щях да закъснея за рождения ден на снахата, а това не биваше да става.
 
В заключение ще кажа че 2023 година започва твърде обнадеждаващо с тази зимна херабуна, която в този сезон на годината е направо чудо невиждано за мен.
 
Така че, от сега нататък отбелязвам с червено датата 5-ти януари, като деня на свети Херабун Първорибнии и всяка година ще я отбелязвам най-малко с гледане на някое азиатски риболовно клипче, ако условията не позволяват да съм с въдица по водоемите.

https://youtu.be/Dbs7KxUiJ04
Последвайте ни още в

Харесва ли ви този излет?