Риболова зимно време има едно желязно предимство, което служи за отлично  оправдание на нежеланието ми да посрещам изгрева по водоемите, а да застъпвам както винаги втора смяна по тях.

 
А именно сутрешните ниски градуси гарнирани често с гъсти мъгли и понякога с поледици, при които шофирането на дълъг път е доста некомфортно за мен.
 
Затова за такъв мързел като мен не е много разумно да бъхти на далечни разстояния и да губи в път половината от времето, което му остава до залез.
 
Та изхождайки от тези обстоятелства през зимата въртя, суча и все гледам да се чучна някъде наблизо.
 
А едно от местата дето е направо в задния ми двор е река Блато при квартал Требич.
 
Признавам, че не ми е от любимите места, заради близостта на шосето и къщите, да не говорим за заустените в реката отходни вади, дето зимата поне не ухаят прекалено зловонно.
 
Но от гледна точка на това, че за 10 – 20 минути вече съм кацнал на брега и колата е близо до мен без да я окалям да огледалата си е направо супер.
 
А и независимо от мръсните води или пък именно заради тях там се задържат рибоци и понякога има приятни изненади, я с едри бабаджанки или зимни шаранета, я с някой едър кленчок или скобар.
 
Друго предимство на това място е че точно там се влива в Блато, река Църна бара, която понякога, като в случая с втората част на клипчето е единствената алтернатива да имаш някакъв риболов там.
 
На 25 януари дето се вика от зор, заман само и само да отида някъде реших да проверя, какво е положението в Требич и имали нещо за къцане в реката.
 
Предполагах, че водоемите са замръзнали, по-големите реки са пълноводни и не стават за риболов, а Блато като относително къса река може да е възстановила нормалното си ниво, а ако не, то Църна бара щеше да ми е подръка.
 
Когато пристигнах заварих до моста няколко колети на през два, три метра разстояние да гонят успешно каракуда и шаранчета на плувка.
 
Тези рибоци се бяха групирали до моста в средата на реката и тъй, като нямаше свободно място, пък и не бях подготвен за такъв риболов защото не си носех плувки с мен, се тропосах в края на вира на единственото удобно място където можеш да слезеш и седнеш на нивото на водата.
 
Е, има едно сравнително неприятно нещо там, че тече някаква отходна вада, но както вече споменах, зимно време човек с хроничен синузит почти не усеща миризмата.
 
В тази връзка се чудя на колеги които използват улова си от там за храна, толкова ли са го закъсали или просто се смятат за безсмъртни, нямам понятие.
 
Забравих да спомена, че реката след моста е коригирана и всички дървета и храсти са изсечени, та местата които бяха удобни едва ли вече съществуват и държат риба.
 
Започнах с индикаторчета достигайки почти средата на реката, но истината е че риболова с тях на относително силно течение си е кауза пердута.
 
Затова след половинчасово ходене по мъките изоставих китайската техника и си минах на нашенското полутежко.
 
Не очаквах някакъв особен резултат, тъй като реката е доста широка в този участък и рибите се държаха в средата й, а четириграмовата тежест дори заметната навътре в крайна сметка от течението идваше в близост до брега.
 
Затова първото кълване ме изненада приятно и подхрани надеждите за успешен излет.
 
В крайна сметка за няколкото часа имах доста пипания и пет уловени рибока, като единия от тях си бе доста представителен екземпляр, а последното кълване завърши с убождане на подобна гад и пирсинг на джуката му от скъсаната кука дето ми отмъкна.
 
…………….
 
На 31 януари, реших да повторя излета само, че този път имах намерението да пробвам херабуна на течение, нещо което до сега с редки не особено сполучливи изключения съм се опитвал да практикувам.
 
Теоретично горе, долу съм запознат с тази азиатска практика и съм на ясно какво трябва да правя, но на практика съм я прилагал един, два пъти в далеч по-слаби течения и то почти безуспешно.
 
Имайки предвид, че каракудата и шаранчетата са активни както казах в близост до моста и ориентирайки се за силата на течението от миналия път се бях подготвил от вечерта за конкретния стил на ловене и с нетърпение очаквах да го приложа.
 
Да ама не биде, защото реката бе дигнала нивото от дъждовете и течеше мътна и бърза влачейки изгнили клони и стебла на тръстика.
 
Това ме принуди да започна оттам, откъдето завърших миналия излет и отново на полутежко.
 
Този път в рамките на час и половина нямах едно кълване и ща, неща беше време за план Бе, река Църна бара.
 
Към 14, 30 ч. намерих сгодно вирче, вярно малко далече от моста, където бе паркиран Дракулеско, ама мен още ме бива да мъкна тежести особено, като съм за риба, та се курдисах на около стотина метра от него, заметнах и зачаках.
 
Църна бара не можеш да я познаеш.
 
И тя дигнала доста нивото, мътна и кална, със силно течение, така че единствената алтернатива за риболов по нея бе полутежкото.
 
В крайна сметка нещата се получиха и спасих излета.
 
Макар и с по-дребни рибета от миналия път, все пак имах достатъчно кълванета и убождания, пък и спасих пълното разочарование.
 
Не знам каква е тая зима дето по-скоро мяза на пролет, но не е лошо малко да постегне, че да спре това неестествено зимно снеготопене и реките да влезнат в коритата си, та да може човек да разчита на успешен кленски риболов на прилични риби, защото сега им е времето.
 
Колкото до Требич, може пак да отида при нормализиране на нивото, защото ме сърби да пробвам херабуната на течение, а там е благодатно място за това начинание.

https://youtu.be/GRnY_2qsoCU