След едноседмично дебнене на хубаво време днес пътуваме към яз. Сушица в най-големия дъжд за седмицата.
Естествено е по пътя с Павката да обсъждаме най-вече майките на времето, месеца и на онези хора чиято работа са метеорологичните прогнози.
Това което имаме като предварителна информация е че язовира е построен през далечната 1969 г. на едноименната река, с площ от 459 декара и максимален обем от 5,5 милиона кубични метра. Друго важно нещо е че управителя на язовира ми е познат и се надявам да ни ориентира подробно за него.


В интерес на истината стигнахме учудващо бързо за около 2 часа, като се има в предвид, че състезателният ми начин на каране остана в миналото, а 180 км звучат солидно за баба Наста както се именува Фронтерата.Така, че драги колеги еднодневен излет си е напълно възможен, а както ще видите и по нататък направо задължителен.




И така аз се разположих на второто заливче срещу двама колеги от Пловдив, което бяха хванали вече наколко морунажа и едно шаранче. Лазар беше забравил да ми спомене този вид риба, а запасите в язовира от него явно са сериозни.
Явно стрестнато от лютите ни закани времето изведнъж реши да се оправи и слънцето надникна през облаците да наблюдава какви ще ги сътворим днес.
Павката нарами фотоапарата и със странна за мен решителност тръгна пеша да обиколи и снима язовира. За мен това е подвиг достоен за рекордите на Гинес, защото съм от хората които не се хранят от слънцето и разходването на енергия в ходене пеша е странно занимание.


Трябва да спомена също че заради недобросъвестни колеги мрежаро-месари влизането с лодки и бреговата ивица от срещуположната срана на стената до половината от южният бряг са забранени за риболов. В разрешените участъци обаче управата се е постарала да сложи осветление за желаещите да къцат и през нощта.


Много добро впечатление ми направи, че брегът е чист и има много кошчета за изхвърляне на отпадъци.


На разрешената част от южният бряг са най-удобните места за бивакуване с палатки в близост до водата, а там днес бяха заседнали няколко колеги щекари но докато стигне Павката до тях силният вятър който буистваше в тази част на язовира ги изгони и не можахме да разберем дали е бил добър риболова за тях.


Все пак един колега се съгласи да му вземем визуалните лични данни и ни показа улова си.


При мен риболова приключи с освобождаването на 2 щаранчета на фидер, 6-7 морунажа по 200-300 гр., няколко каракуди, няколко уклея хванати на 8 кука и безумен удар на фидера, който щеше да се отскубне от стойката и последвало веднага късане.


Определено този язовир си заслужава да бъде посещаван от изстрадалия , търсещ спокойствие и уединение софийски риболовец (да ме прощават колегите от другите градове, че се обръщам към градските си колеги, ама в София рибарите сме повече от рибата в района. Наистина местото е вълшебно и релакса е тотален.

https://www.youtube.com/watch?v=oE-IJhmJk94