В риболова е като в живота, хванеш ли си ново гадже, въртиш, сучеш и все гледаш да си с него. Та и аз така с новата ми любов – Макоцевската река.


Съботно-неделния излет нямаше как да бъде проведен на друго място, особено с този великолепен ноември, освен на тази все още непозната рекичка, която като кокетна, чаровна дама разкрива по-малко всеки път като я посетиш от прелестите си и те кара да я желаеш отново и отново.


Разбира се нямам никакво намерени да прекъсвам връзките си със старите си изгори реките Блато, Лесновска и Сливнишка, особено в трудните за упражняване на хобито зимни месеци.


Но за сега новото си и е ново, така че в събота заедно с Павката, а в неделя със Сашо топнахме въдиците си по нея между горна и долна Малина.


С Павката първоначално се курдисахме на едно многообещаващо бентче в близост до някакво поделение с опънати толкова много и големи антени, че най-вероятно служи за комуникация с извънземни.


За наше съжаление обаче въпреки мренското място единственото което посегна на стръвта ни бе вездесъщата по тази река кротушка, похапваща явно някаква специална храна която тук се намира в изобилие, че достига до неприлично големи размери.


В интерес на истината, лично аз много се радвам, че започнах да откривам тази малка и вкусна рибка в почти всички реки в софийско. Преди години беше почти изчезнала от реките, но явно природата е по-силна от желанието на човечеството да я унищожи и сега в реките плуват прилични популации от нея.


В крайна сметка с Павката решихме, че „кротушляк къща не храни” и разумният избор за останалата част от риболова е познатият ни вече вир край Долна Малина, така че бързо установихме периметър там, в смисъл Павката клекнал при камъните, а аз от страната на пътя.


Лошото на тази разтановка бе, че поради установилото се лятното маловодие през късна есен, местото изисква или маскиране като снайперист на мисия или само един от нас да постоянства непрекъснато във вира или да се притъмни толкова, че да станем невидими за всевиждащите очи на рибоците.


В случайте когато бе налице някое от тези условия, следваше почукване и екшан.


Дори накрая и една прилична мряна за всеобщо учудване дойде да засвидетелства чест и почитания.


В неделя със Сашо на който бях обещал отдавна да го представя на рибешкото общество в реката, застанахме на едно ново вирче в близост до вече разработения ми плацдарм край Долна Малина.


Вирът от дълбоката си страна е ограден със масивни скали, където клендаци бабаджанки и едри мренчоци със сигурност са заели всяка заслужаваща си дупка в скалата или всяко друго възможно укритие.


Макар, че вече риболова на мряна да си е почти кауза пердута през този сезон, снощният ми еденичен успех ме караше да се надявам, че може и да изкочи някоя и друга изкушена от стръвта рибка.


Оказах се прав само в предвиждането ми за клена, който от време на време се замезваше с белия червей на кукичката ми.

Сашо биеше една след друга кротушки мутанти на зеленки и се заканваше да скъса трътките на пасивните днес мрени през лятото.


Тъй като това беше сефтето на Сашо по реката нямаше как да не завършим риболова на любимото ми място, където ситуацията от вчерашния ден се повтори с едно изключение.


Този път и двамата приключихме риболова с по една уловена мренка в края на деня.


Нямам представа дали това не е чиста случайност или е някаква маркетингова стратегия свише, но завършвайки риболова за деня с любимата и на двама ни риба, като чели нямаме друг по-приемлив избор за следващия риболов от Макоцевската река, но като си помисля обаче, че не бива да се изпада в зависимос, така че в петък затварям очите и слагам пръста на картата пък където се падне.

https://www.youtube.com/watch?v=qdPssjYnqbI