Идеята да посетя мърчаевският язовир ми подсказа един млад колега, абонат на канала ни.


Стана ми интересно за тази забравена от мен риболовна дестинация, която съм посещавал един единствен път, много преди появата на персоналния компютър.


Малкото информация в нета, която може да се намери за язовирчето, като че ли цели по-скоро неговото омаскаряване и да ви откаже да го посетите. То не е бракониерски бригади опоскващи го денонощно, не са слънчевки големи като джапанки 45 номер и т.н. – въобще отчайваща работа.


И както често се случва истината се оказа доста по-различна.


Така, че в събота баба„Наста” си плю на гумите и леви десни със сръбски песни та на гьола.


Язовирчето е много красиво, сгушено в полите на Витоша, обградено с китни къщички и отморяваща очите панорама.


Преди две години е източено и почистено из основи, направена е нова стена, рибата е била изловена предварително и после върната обратно.


Сега доминиращия вид в гьола е дребна каракудата, но може да се търси още уклей и червеноперка. От време на време излиза и по някой шарковец. Има още дребен костур и както ми спомена един колега – невръстен лин. Слънчака и в толкова ограничени за сега количества, че не е никакъв проблем.


Разбира се на мен целта ми бе да видя дали има и едра каракуда в язовирчето. След многократни опити все пак се сдобих с един половин килограмов екземпляр на хлебна троха.


Явно в езерото има и прилични каракуди, но за да се хванат, човек трябва да им предложи стръв, която подрастващото поколение не може да преглътне. За това съжалявах трижди, че не си взех царевица. Още повече, че колегата до мен измъкна за два часа три четири подобни бабанки именно на такава стръв.


Единственото негативно впечатление от риболова бе група млади момчета, явно студенти по вулгаристика, които през целия ден се готвеха на висок глас за изпита си по псуватология, без да се съобразяват, че на останалите хора дисциплината им е неприятна, още повече, че имаше малки деца и жени.


По принцип едно време този предмет се изучаваше в казармата, но излизайки в цивилния живот криехме задълбочените си познания по него и настъпваше неловко мълчание в разговорите особено с дамите, когато по средата на изречението ти идваше ей така някак си от вътре, да споменеш някоя заучена и често употребявана фраза, относно майката, лелята и въобще цялата рода.


В заключение ще кажа, че язовирчето е уникално – първо с удобството което дава на колеги разчитащи не на собствен транспорт, а на градския превоз – намира се на десет метра от последната спирка на автобуса.


И второ, че започнатата и зарязана постройка на брега му, около която са повечето риболовни места, гарантира сигурност и сухо измъкване при каквито е и да е валежи и гръмотевици – просто отстъпващ два метра назад и си окей.

https://www.youtube.com/watch?v=npRVYhTi3Bg