Отвратен и дълбоко обиден на всички политически партии, които за толкова години веднъж не пожелаха да купят гласът ми с изпълнение поне на 10% от предизборните си обещания, реших да прекарам съботния ден за размисъл в търсене на живот по Макоцевската река.


Цяла седмица разучавах за възможни вирчета и пътищата до тях от сателитни снимки като военен анализатор търсещ цели за бомбардировка и се бях подготвил за блицкрик в частта й от мостта при разклона за с. Негушево до мостта преди селото.


Не знам защо си представях, че тази река е незначителна бара и най-вероятно е безинтересна от риболовна гледна точка.


За това изненадата която ми бе подготвила реката ведно с онзиденшния дъжд ме смути силно от явното подценяване на ситуацията от мен.


Мощното й течение, размътените, кални води и всевъзможните клечки и клони носещи се по нея, правеха почти безпредметна надеждата ми, че може и да стане риболов, та дори и да удари любимата ми черна мряна.


Все пак посредством директната петица, която заметната във водата играе ролята на социална мрежа се сближихме с две кленчета.


След два часа непрекъснато засичане на клонки и листа, се телепортирах в както споменах предварително избрана точка малко преди мостта на Негушевския път, която се оказа незаконно сметище с трудно откриваем тесен и стръмен
път спукащ се по брега на реката


Замислих се над мъдрите думи на Павката, че колкото е по-голям и сигурен е джипа, толкова по-далече се ходи за трактор, врътнах се на обратно и пътьом включих ДЖИ ПИ ЕСА – попитай местен.


Именно той ме отведе на местата преди село Долно Малина, където наистина прекарах чудестни часове.


Любопитно е колко разнообразна може да бъде природата.


Макар и съвсем близо до река Матица тази река има съвсем различен характер – значително по-малко осеяно с камъни дъно, по-скоро тинесто отколкото песъчливо и с тук там захванали се водорасли и шавари.


Определено Макоцевската река е по-близо като характер до Блато и Лесновската, отколкото до чисто мренските реки от типа на Искъра и Батулийската.


Това разбира се отразява и на рибешката й популация, където както се оказа, бабушката и клена играят водеща роля.


В крайна сметка се чучнах на супер вир и се отдадох на тотална риболовна медитация – в смисъл изпразних главата си от всякакви притеснителни мисли и се наслаждавах с пълна сила на риболовната магия.


Хубави бабушки, кленчоци и кротушки големи като бирени кебапчета се надпреварваха да кълват.


Само баба мряна не искаше да пипне и това малко ме разочарова.


За това по едно време смених това дашно местенце с истинско мренско вирче, на около 30 метра по-надолу.


Но колкото и мренско да изглеждаше и колкото и упорито да замятах – нямаше и нямаше почукване на мряната.


За това се върнах да довърша излета на старото място и чудото стана.


Последната рибка за деня се оказа мряна, която май по-скоро от съжаление към напразните ми опити да я уловя отколкото от глад реши да ми се покаже, че я има в реката.


И така – Макоцевската река се оказа твърде интересна и разнообразна от риболовна гледна точка и безусловно заслужава да я включа в предстоящите зимни обиколки на
любимите ми реки Блато, Сливнишка, Лесновска.


С нетърпение ще очаквам какво ще даде на по-малко вода и температури около нулата.


А пролетта и лятото ще подновя търсенето на мряната по нея.

https://www.youtube.com/watch?v=bwxgmVC_Lzo