Откакто застудя и ковидяса, настана време разделно.
 
Любимите ми рибоци се завиха през глава в зимните си легла и немож ги прилъга с нищо, а Павката гушна климатика у тях и го отнема до пролетта.
 
Абе с две думи дето викаше един бивш прокурор „Ей забравих ме са”.
Тъй като вече не са много опциите за що годе приличен риболов в околовръст, в съботата реших да отскоча до гросмайсторската река Нишава при Калотина и междувременно да инспектирам какво е положението с новостроящата се магистрала до границата.
 
Определението е гросмайсторска заради трудния й характер, като често се държи, като недостъпна хубавица дето иска много внимание и ухажване, докато най-накрая се предаде и отпусне в обятията ти.
 
А колкото до инспекцията на пътя и аз се мандахерцам в джип и споделям в нета, вярно не на живо, но слава Богу не и на умряло, така че съм в крак със съвременните тенденции.
 
В интерес на истината похвално е делото на строителите, защото горе, долу от разклона за Петръч до Драгоман вече се пътува по една наистина чудесна магистрала, а като гледам темповете, с които се прави и частта до Калотина догодина сигурно ще е готова и тази част.
 
Някъде около 12,30 ч. най-накрая моя милост благополучно пристигна на любимото си вирче на реката, но за мое съжаление мястото ми беше вече заето от двама колеги, та се наложи да се настаня в съседство.
 
След около час те си тръгнаха, като по този начин ми осигуриха зелен коридор на моето си място, да си напазарувам, каквато риба си хвана, ако въобще нещо хвана, защото при тях кълвяха само пръскачи.
 
Имайки опита от предишни риболови силно се надявах, че с настъпването на смрачаването едрите и мнителни клендаци ще се разшават и независимо от страхотно бистрата вода, трудно ще ме виждат и плашат.
 
Дето се казва „Не питай старило, а питай патило”, така и стана.
 
Някъде към 15 и кусур часа, започнаха първите индикации, че иде времето на клена, защото първоначално на терена се появи детския отбор на тази риба, като с напредването на времето поетапно минаха юноши младша и старша възраст, а към 16, 30 ч. най-после стръвта ми попадна и в полезрението младежкия тим.
 
След няколко кратки и успешни схватки с по-буйни и непредпазливи индивиди от тях, дойде и първия признак, че скоро ще дойдат и големите момчета от мъжкия отбор.
 
Едно убождане след засечка на нещо определено по-едро и последващо откачене, говореше че няма да се размина без екшън с някоя и друга цепеница.
 
Но това което се получи след 17 ч. наистина ме шашардиса и изкара навън от мен, онази нелицеприятна част от подсъзнанието ми, която си позволявам да покажа само на най-близките си приятели.
 
Последваха три удара с много сериозни рибешки представители, дали бяха кленове или имаше и някоя много едра пъстърва, а може би някой от митичните сръбски скобари – не разбрах.
 
Защото и трите пъти рибата избяга, а аз позорно виех на умряло и пустосвах късмета.
 
Първия път дори не можах да изправя тоягата, така натискаше пущината, че нямах никакъв шанс.
 
Втория път аха, аха да я гепа и тя ми би дузпата от повърхността.
 
Но най-болезнен  бе третия опит, защото рибата се заби във водораслите пред мен и нямаше мърдане.
 
Напразни се оказаха и опитите ми с кепа да я измъкна от подводната растителност и независимо, че друг път ми се получавало с тая тактика, този път ядец.
 
Нямах нерви за повече фалове, пък и се притъмни доста, така че ако продължавах да упорствам щях скоро да изгубя плувката от поглед и да прибирам такъма пипнешком.
 
За това събрах докато още виждах и опозорен и победен тоя път от рибата поех дамой.
 
Ето за това тази река е гросмайсторска, защото често печели партията риболов и всеки път когато я излъжеш се чувстваш щастлив и максимално удовлетворен.
 
В скоро време ще има реванш и дано както казват джедайте „Силата (късмета) бъде с мен ”

https://youtu.be/XEENVWzejxk