С разгара на есента и захлаждането на времето, нещо ме нападна втора вълна каръци и от маса време насам само маам гащи по разни нови направления, но свестен риболов по тях йок.
 
Ако не друго, то поне ги видях и догодина да е живот, здраве и безковидно ще ги пробвам пак, защото някой от тях са фантастично красиви и перспективни, че просто няма начин да не бъдат посетени отново.
 
Въобще тая маскирана година нещо с мрянката се смразихме още от пролетта и няколкото що годе успешни излета за нея са малки глътки въздух на надежда, сред морето от неуспешни излети с задушаващо нямане.
 
Та след последния такъв ялов риболов си казах, че ща не ща, ще постъпя в реанимацията на река Струма, за интензивно лечение на мренската ми зависимост.
 
Стратегическият ми план дори не беше точно Струма, а една малка рекичка дето се влива в нея при село Мурсалево.
 
Знам, че пролетно време с топенето на снеговете, тази рекичка дига доста нивото си и се напълва с живот, но през останалото време е с дебита на ВИК авария на уличен водопровод.
 
Имах силни надежди, че неделният дъжд може да понапълни Струма и притоците й и току виж ми се е отдало сгода в понеделника да я видеографирам най-накрая.
 
Щом пристигнах на място обаче разбрах, колко много се разминава желаното с действителното, защото рекичката представляваше поливна вада и едва църцореше.
 
За това веднага минах на план „Б” и се тропосах на едно местенце на Струма, дето си го знам отпреди.
 
Самото място е перфектно за мренски риболов, защото има всички условия да е местната мренска чаршия, с достатъчната си дълбочина, сравнително тихия разлив в който бързея отстрани вкарва носещите се в него всякакви вкусотии, а от надвисналите клонаци на дърветата и храсталаците по брега във водата непрекъснато падат крилати бонуси за десерт.
 
Иначе гледката не е впечатляваща, особено с преминаващите четириколесия по магистралата в съседство, но щом пръчката почне да се тресе от чуканията на рибоците, човек веднага я игнорира и забравя за нея.
 
Нещата започнаха с летящ старт и не след дълго един малолетен мрен хулиган бе спипан в опит за неправомерно отнемане на чужда собственост, а именно закачената стръв на кукичката ми.
 
След кратка нравоучителна лекция от моя страна, той бе освободен под гаранция, която очаквах немедлено да бъде платена от родителите му.
 
Вместо тях обаче ме нападнаха останалите тийнейджъри от бандата му, та имаше моменти да се питам има ли смисъл да седя на това място или да се местя.
 
Явно, че заповедта на щаба важеше с пълна сила и под водата, защото тия дето бяха без маски и можеха спокойно да клюцат бяха мренки лапета, а възрастните бяха много дисциплинирани и не излизаха навън без маска.
 
Най-накрая една пълнолетна хубавица рискува и клъвна, загърбвайки указанията за безопасност и това и коства свободата в крайна сметка.
 
След нея се заредиха и други едри красавици, щото мерките са си мерки, ама на глад се не издържа.
 
А и предлагания на куката ручейник си е деликатес отвсякъде, все едно банани през зимата в показния магазин по време на развития социализъм.
 
Размера на мренките варираше от маломерки до бабаджанки двадесет и петици, че и нагоре.
 
По едно време се заговорихме с един млад колега Сюлейман от Гоце Делчев, който се оказа абонат на канала и ме позна по гласа ми.
 
Той беше бил път чак до Земен, като резултата там се оказал твърде слаб, та се бе отбил тук да потърси скобарите по-надолу от мен в плиткажа.
Тая информация ми дойде дюшеш, защото снощи се колебаех дали да не потегля в това направление и аз, но в крайна сметка избрах Мурсалево и слава Богу.
 
Времето за края на октомври бе супер и в унисон с риболова.
 
След един часа мъглата и облаците се разсеяха и бате Райко се ухили на небосклона, та чак настана жега.
 
Вярно, че след час, два сянката на баира зад мен ме натисна, ама и това е доволно.
 
Дето се вика ”Бим берекет версим”.
 
Привечер едрите мрени се активизираха и определено налитаха още по-стръвно на стръвта ми.
 
Няма как да не съм доволен от риболова.
 
Имаше от всичко, което може един риболовец да иска за да прекара приятно излета, ялови засечки, изправени куки, закачка на нещо едро в корените, откачили се бабаджанки и разбира се успешни вадения.
 
Накрая да споделя и една тревога, дето ме е обзела в последно време.
 
Като гледам масовото световно изтерясване и като се сетя за наложеното безумно самоарестуване вкъщи през пролетта, дето ми провали баш мренското време, се притеснявам да не вземат и отново да ни изпозаключат по домовете.
 
Тоя път зорлем ще ме направят закононарушител и ако трябва ще стана шумкарин, демек ще спя в шумата, но на риба ще ходя.
 
А колкото до излета, на Струма винаги може да се разчита.
 
Тя е нещо, като риболовен Пирогов, дето винаги ще ти излекува каръка и ще ти даде настроение.
 
Както се казва „Ашколсун” на тая река и дано малко ни дойде акъл в главите, та да почнем да я пазим чиста от боклуци и замърсявания!

https://youtu.be/57FXmHZvVdU