Зима е, декември – винаги най-слабият за риболов месец.
 
Повечето видове рибоци хъркат вече и сънуват вкусни червейчета и групов пролетен секс.
Колегите, кой ковидясал и арестуван насила вкъщи, кой гушнал зиморничаво радиатора на парното и се самокарантинирал до пролетта, кой загрижен за насъщния, сдухал се и нямащ желание за нищо, седят по домовете си и чакат тая шибана година да си замине, ега следващата е по-добра.
 
Има обаче шашави хора, като мене, дето а не са отишли на риба през уикенда независимо от условията вън, а после сме заели първо място по домашно насилие в света, дори с подписана и подпечатана Истанбулска конвенция.
 
Лошото е че 90% от възможните направления зимата са безсмислено губене на време и много малък брой водоемчета и рекички влизат в графата възможен успешен излет.
 
Именно поради тая причина в петъка, който прекръстих на събота, защото така ми препоръчаха синоптиците по телевизията, запърпорих къде Радомирско.
 
Бях решил да се пробвам на река Арката, щото тя си е зимен тип река и ако реши да даде стават незабравими риболови.
 
А Радомирско, защото ако реката не ставаше за риболов, каналите на Беланица бяха опция „Б”, демек скрития коз в ръкава.
 
В интерес на истината нямах никаква представа дали по тия канали, които пролетно време ми създават много положителни емоции, ще има нещо активно освен щуката, нещо за плувка, нещо за директен, нещо като за чесане на крастата.
 
Част от удоволствието на зимния риболов е че няма нужда човек да става рано, защото докато поне малко не стопли навън, си е як клинч и дзиндзиникане.
 
Така че понаспал се и с телесна температура около нормалните градуси, към 12 ч. благополучно кацнах на каналите и веднага отидох до реката.
 
Както предполагах тя много не ставаше за риболов, заради вчерашния дъжд и течеше бърза и доста размътена.
 
Затова превключих на резерва и се настаних на един от каналите дето не го бях пробвал досега, защото в мен проработи стадния инстинкт, виждайки един колега, който вече бе заел позиция малко по-надолу по него.
 
А освен това по повърхността се виждаха кръгчета и вълнички предизвикани от дребни рибета, което си беше доста обнадеждаващо, щото където има дребосък има и нещо по-едро дето го ражда.
 
След половинчасово туткане с подготовката, най-накрая заръкомахах с петичката, турил на нея най-фината си линия, предназначена основно за дребосък и зимен риболов.
 
Още на второто изтичане плувката потъна и заковах една дребна перка тип „малка си да те обичам”.
 
След третата хваната с подобен габарит, разбрах, че днес ще са важни броя на кълванетата, а не големината на рибите, защото явно няма да го бъде с бабаджанките, та поне да тренирам рефлексите си.
 
Имах някаква слаба надежда привечер за нещо по-едро, ама вътрешния ми глас, който също е рибар, мълчеше упорито по въпроса.
 
Така или иначе бях се запасил с бая бял червей, та включих на модерната в последно време схема 60 на 40 или на подхранване с 60% от червейте, очаквах 40% кълванета.
 
Тя тази пропорция не е случайна, а е почерпена от народната мъдрост и опит, защото повтаря съотношението на свинската и телешка кайма в кюфтетата.
 
Аз, лично не познавам човек, който да е отказал вкусно кюфте, особено ако е на аванта пък бил той и депутат.
 
Нещата вървяха регулярно и като нищо, ако държах да отчитам бройки и не правих напразни половин часови опити в дълбочините в търсене на бабаджанките, щях да хвана поне колкото е цифрата на дневнозаразените в София, но в крайна сметка и двата тигана риба в живарника накрая, ми донесоха достатъчно емоции.
 
Все пак е много по-добре да къцам дребосъка, отколкото да гледам турски сериал, брифинг на щаба или мач на националите по футбол.
 
Учуди ме факта, че дори в работен ден каналите са доста посещавани и поне още десетина колеги се пробваха по тях.
 
Основно търсеха зъбатки на тапи, но никой нямаше слука.
 
А че тая гад я има там се убедих собственоръчно, защото към 15 ч. нещо много яко изпляска в средата на канала на 10 м. вдясно от мен, а половин час по-късно, дали това или подобно парче пресече канала скоростно от моя бряг към отсрещния вдигайки големи вълни по пътя си, току малко след плувката ми.
 
До края на излета нищо съществено не се случи и реших, че докато още е възможно ще използвам естествената светлина да заснема пускането на рибетата.
 
След това традиционната последна цигара и последна надежда за нещо заслужаващо си.
 
Но в крайна сметка затапих пак с модерния за този ден калибър и събрах сергията.
 
Като си помисля, че през тези зимни месеци, ще има къде, къде по ялови излети, когато я хвана нещо, я не, този май не бива да го броя за неуспешен.
 
Ами човек е хубаво да се радва и на малките неща, щом е на въздух край реката, щом има доволно потъвания на плувката и щом е заредил батериите си на макс.
 
А колко са големи рибите в живарника не е от такова значение, защото както се казва „Не целта е важна, а пътя до нея”

https://youtu.be/FSgkO86skFs