Последвайте ни още вhttps://youtu.be/5A9KiO49Z2s
Все е имало шибани години, ама па като тази, толкова шибана не е имало.
Лошото е че не се знае следващата дали няма да я задмине по шибаност, ама нейсе, дето викат руснаците – „Поживём увидим”!
Все пак, колкото и да ни натискаха вируса и щаба, някой от риболовите през годината си бяха твърде сгодни, та да не кажа направо много успешни.
Първият от тях не го включвам толкова заради уловената риба, а заради безупречната работа на осенилата ме идея от два директни телескопа, седмица и осмица да сглобя новото си оръжие, дето му викам из клипчетата телещека или телеуип.
Бойното му кръщение беше февруари по река Блато и от първия път заработи толкова перфектно, та чак и аз се изненадах.
Преди години моят шеф казваше, че ако една новоконструирана машина тръгне от първия път, значи нещо не е наред.
За това цяла година го тествах по различни водоеми и всеки път се убеждавах, колко ефективно работи и колко много нови възможности дава съчетанието между двата метода на риболов, та чак любимата ми петичка дълго време беше низвергната в положение – „прелъстена и изоставена”.
Следващия ярко запомнящ се излет дойде чак май месец, като заради тая пуста карантина пропуснахме дългочаканото пролетно кълване.
Това бе по-безумна забрана от сухия режим в Щатите и Горбачовата щуротия против алкохолизма по време на Перестройката.
От сега съм готов да подпиша петиция за следващата карантина, дето най-вероятно ще ни тръснат след някоя и друга година, когато в някоя лаборатория по света сготвят поредния нов вирус, че 90% от лекарския състав на бъдещия щаб трябва задължително да е от активни членове на БЛРС, за да не правят подобни глупости.
Та в рибешкия порно месец с Павката забихме къде каналите на Беланица, които почти всеки път са едно от възможните за риболов места през пролетната забрана.
Те са малко особено място, нещо като квартално казино в което или правиш запомнящи се риболови или се прибираш сдухан и тотално разочарован.
Слава Богу тоя път напипах бабаджанките на едно ново място и отпуших сефтето на яките излети за годината.
Между едрите каракуди излезе и една бабаджанеста перка, която в този момент без да осъзнавам май се оказа пророчески улов за това, което ми се случи по-късно през годината на езерото в Осиковица зад ОМВ бензиностанцията.
Дойде август и въпреки няколкото много прилични излета, които направих през юни и юли, все не можех да си напиша отличен.
Къде за малко, къде за повече, все нещо не достигаше да изпитам пълно удовлетворение и наслада от риболова.
Тогава обаче, неочаквано ме осени идеята да посетя дома на каръка – Челопеченския канал и да пробвам непознатите нему китайски индикаторчета, дето от началото на сезона замятам по застоялите водоеми.
Явно не познавайки какво правя с тия плуващи бобени зърна, каръка не им обърна внимание и аз направих най-вълнуващия си излет за 2020 година, него ден.
Щом настъпи часът за хранене в късния следобед, едри люспести караконджули и затлъстели зеленикави лигльовци, взеха яко да припират за вкусните червейчета на куката ми, та нямаше почивка.
Безспорно китайските стереопорени топчета на линията, правеха маркетингови чудеса в презентирането на стръвта ми на събралата се по дъното рибешка публика.
За мен няма по-голямо удоволствие в рибарлъка от това да отидеш за първи път на ново и съвсем непознато място, за което нямаш никаква представа държи ли въобще някаква риба, по него да няма жива душа и само с опит и търпение да направиш един хубав риболов с едри рибета по любимия си метод на ловене.
Тава ми се случи през септември месец на световно неизвестното за масовия софийски риболовец езерце край село Осиковица зад бензиностанцията на ОМВ.
Прекрасно, дълбоко и кротко гьолче с цъфнало в близост до брега островче от водни лилии.
Нямаше как, ако има риба в него, тя да не е в близост до лилиите, така че с Павката заехме супер удобно място именно там.
Дълго време се надлъгвахме с първото уловено рибе, докато най-накрая го хванах и в първия момент не можах да позная що за риба е.
Оказа се огромна перка, такава каквато се лови изключително рядко и съвсем инцидентно по други места.
Тука обаче този размер май е златния стандарт и мога да си представя, какви ли ще са наистина едрите рибета в този гьол, особено бабаджанките и линовете, които просто е невъзможно да ги няма в него.
Прекрасно място, което подлежи на щателно рибографиране догодина, ако е рекъл Господ.
Последният супер излет заслужаващ си да бъде отбелязан, фактически е двусериен тематичен риболов на лин по старото корито на Лесновската река и отново на Челопечанският канал.
Трудният риболов на старото корито е наистина голямо предизвикателство за мен, защото ме кара непрекъснато да тренирам мозъка си, мислейки какво да направя още за да предизвикам едрите риби, които със сигурност зная, че живеят там, да клъвнат.
За това всеки успех в това начинание води до максимална доза адреналин, а когато и победите са повече всичко е на шест.
Челопечанският канал пък се отчете с най-големият зеленикав лигльо, който някога ми се е закачал на въдицата и независимо от лошото време през този ден, нищо не бе в състояние да помрачи щастието ми от този факт.
Освен мен и колегата Божко също отбеляза два чудесни лина този следобед и мокри, но супер доволни се прибрахме и двамата.
В крайна сметка, независимо от скапаната 2020 г. все пак успях да направя няколко супер излета и ковид, нековид, живота продължава.
Така че няма земна сила, която да ме откаже от скитането с въдица в ръка по прекрасните ни водоеми, поне до като съм в състояние да мога да го правя.
Нека новата 2021 г. бъде къде, къде по-нормална и всичките тревоги объркали живота ни си заминат с тази отиваща си година.
На всички колеги геройски изтърпели това клипче до края, желая първо здраве и второ много слука през следващата година по прекрасните водоеми на страната ни!
Наздраве!