Отличен излет на язовир Бели извор

Грабнете още свежи идеи и информация за риболов около София като се абонирате за нашия канал.

Как се приготвихме за риболов на язовир Бели извор:

  1. Мястото е с координати:

    43.285428, 23.454979

  2. Метод на риболов

    на плувка 1 гр. с директна петица и на 3 бр. индикаторчета общо 1 гр. с 8 м. телещека

  3. Захранка

    жито, царевица, бял червей

  4. Стръв

    бял червей, земен червей, жито, царевица, хлебна троха

  5. Особености

    само дребни таранки и никакви слънчевки

  6. Резултат

    слаб – много но дребни таранки

  7. Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие

    4


Има нещо гнило не само в Дания, ами и у нас и това е омагьосаното язовирче в село Бели Извор, носещо аналогично име.
 
Имам предвид, че всички мой файлове записани от моята камера бяха дублирани с някакви безумни разширения и при прехвърлянето им на компютъра успях майсторски да загубя цялата налична информация за моите успехи, а файловете от камерата на Павката, която е също много качествена бяха с твърде ниско качество.
 
Слава Богу, че програмата за обработка на клипчетата е по-умна от нас двамата взети заедно, та вдигна нивото на записите на Павката, че иначе нямаше да има клипче от този забележителен за нас излет.
 
Не знам на какво се дължи това, но не вярвам много в съвпаденията и според мен там има някакво гнило електромагнитно излъчване объркало софтуера на апаратите ни.
 
По някаква дива случайност 90% от интересните неща се наложи да ги заснеме Павката, така че с изключение на две риби, които извадих и които си заслужаваше да бъдат показани, не сме загубили много.
Та в съботата заедно с присъединилия се този ден към нас колега Наско, зацепихме по моя идея към доскоро неизвестният за мен язовир в село Бели Извор врачанско.
 
В пътуването ни през Петрохан и пристигането ни на язовира няма нищо интересно, но гледката която се разкри пред очите ни от язовирната стена на място, просто ни накара да хлъцнем от удоволствие.
 
Страхотен язовир, защото това е точната дума, а не язовирче.
 
С прекрасна природа и почти никакви колеги по него, едва две три коли бяхме за целия ден.
 
Малко неудобен да се добере човек до по-отдалечени места в ръкавите му заради дълбоките коловози по обикалящия го черен път, изровени най-вероятно от трактор и на места пълни с незасъхнала кал.
 
Все пак ако бяхме с Фронтерката, бих рискувал да мина, но тоя път Наско ни возеше с неговата кола, а тя не е предвидена за такива случай.
 
Да мъкна багажа си цели 200 – 300 м. пеша би било върховна глупост за мен, защото обичам да ходя на  риболов почти с един гардероб багаж и за да го пренеса на такова разстояние без да се спомина от претоварване, ще ми трябват двама, трима шерпи, а доколкото ми е известно в селото не живеят непалци.
 
За това се установихме на първите ставащи места на около 30 м. от колата, които за мен бяха границата на възможностите ми.
 
В интерес на истината не бях сигурен какво ще направим, защото в нета имаше много малко информация за язовира и в по-голямата си част беше малко обезкуражаваща.
 
Все пак към 10,30 ч. дето се казва зарът беше хвърлен и с Павката топнахме тоягите седнали на 20-на метра един от друг.
 
Наско пък зацепи някъде на обиколка със спининга си, защото е заклет спинингист с една кутия всевъзможни железа, силикони и всякакви други дрънкулки, според мен подходящи освен за риболов и за витрината на бутиков магазин на маркова бижутерийна фирма.
 
Първоначално Павката извади две, три каракуди на бял, а не след дълго и аз ги подкарах на троха и царевица, като тези дето бяха похапнали от кукуруза, бяха видимо по-едри от обядващите с червейчета и хляб.
 
Все пак в началото Наско обра точките, като се върна с една прилична зъбатка, дето в крайна сметка си замина поживо поздраво, показвайки му среден лъч с лявата си перка.
 
След това той окончателно ни довърши с хващането на рак на блесна пред очите ни.
 
Ако някой ми го разкаже не само няма да повярвам, ами бих му подарил жълтата фланелка за най-изпечен разказвач на рибарски лакърдии, но го видях с очите си та няма как да не вярвам.
 
 
Жалко, че с това приключи спинингиският късмет на Наско и до края на риболова нищо друго не захапа от бижутата му, но и идването му на язовира не беше от капотиращите.
 
Момчето после похвърля на мач и хвана една прилична каракуда, но все си го теглеше спининга, та заряза плувката и пак тръгна да обикаля язовира.
 
При нас нещата вървяха циклично и щом някой от нас влезеше в режим кълване, започваше да вади каракуди със скорост бройка в минута, та чак заприличваше на пладнешки грабеж.
 
После изведнъж идваше застой та само премятахме, но всичко вървеше идеално.
 
Каракудите бяха от порядъка на 250 – 300 гр. и само по-някога надхвърляха тези размери, като прибавяха по около 100-тина грама повече.
 
Както си разцъквах индикаторчетата с рибетата на царевичка, която бе и чест обект на нападение от бандитсващите по дъното раци, изведнъж всичко се завлече под водата, тоягата се огъна още на стойката, преди да успея да засека.
 
Последва мощно дърпане с разхождане напред назад, помощ от Павката и в крайна сметка едно шаранче около 600 гр. се бе оцъклило от изненада в кепа.
 
След час отново се повториха нещата и брат му близнак също бе задържан в живарника за дребно хулиганство и опит за грабеж.
 
Павката се беше автоматизирал в действията си и нямаше празно.
 
Дали ще е каракуда, прекрасни големи уклей или нагли слънчаци и раци, нямаше значение.
 
Всичката тая твар увисваше на куката му и това което си заслужаваше влизаше в живарника му, а другото обратно във водата.
 
Даже за първи път от много време го чух да казва към 19 ч., че е готов за тръгване, защото взело да му омръзва от риболов.
 
 
В крайна сметка бая път ни чакаше, така че събрахме такъмите и тъй като моята камера напълни карта си, заснехме с камерата на Павката, освобождаването за добро поведение на арестантите от живарниците си, като на всеки от тях му бе наложена мярката подписка за догодина.
 
На връщане минахме през Враца и обиколния за Ботевград, като през целия път  щастливи и превъзбудени коментирахме риболова.
 
Даже се чудехме колко от кадрите да махнем та клипчето да не стане 20 – 30 минути.
Е като чели предизвикахме дявола, та той се погрижи за това, унищожавайки целия ми запис.
 
Това обаче не може да помрачи спомена ми за това великолепно място и изпълнения с много положителни емоции риболов.
 
Не знам кога но със сигурност ще го посетим пак, пък ако ще и без камери и записваща техника.

https://youtu.be/uq3xjFGzgM4
Последвайте ни още в

Харесва ли ви този излет?

Още информация за риболов около София