От няколко седмици не можем да се засечем с Павката за съвместен излет, та най-накрая тази неделя си нацелихме графиците и естествено поехме към водоем със застояла вода, щото за него всички реки по-малки от Амазонка или Яндзъ са незаслужаващи внимание барички, в които най-много да си студиш биричката на теферич.
 
В съботната вечер след кратък анализ по телефона на няколкото оферти, които му предложих, си стиснахме ръцете за язовир Кочиово край Ихтиман, може би повлияни от приятния излет, който направих предната седмица на съседния Джурджин дол.
 
Та в неделя сутринта без да бързаме особено, някъде към 11ч. достигнахме набелязаната цел и спряхме за оглед на положението и евентуално удобни места.
 
Язовирчето изглеждаше доста приятно и многообещаващо, но за съжаление имаше едно единствено много удобно място за риболов, на което обаче бяха разположени две палатки на явно нощували колеги.
 
Срещу тях посредата на язовира в гъсталаците на гората видяхме двама колеги, които стояха в твърде неудобни пози по наклонения към язовира скат, така че идеята да търсим място около тях отпадна от само себе си.
 
Единственото възможно и донякъде удовлетворяващо изискванията ни място, бе точно там където бяхме спрели – в началото на стената по десния й бряг.
 
Само че мястото бе обрасло с висок шавар и изискваше допълнителна обработка за да можем да се сместим двамата.
 
Е, откакто ходим въоръжени с мачетета в багажа шаварите, колкото и да са големи не представляват особен проблем за нас.
 
Така че се развъртяхме с тия дълги ножове и за броени минути направихме място.
 
В интерес на истината с цел безопасност основно Павката кълцаше с мачетето, защото иначе рискувахме да отиде я крак, я ръка на някой от нас или недай си Боже онази част в повече на мъжкото тяло, с която особено се гордеем.
 
В крайна сметка, ако не друго, то поне направихме още едно място на язовира и се надявам възползващите се впоследствие колеги от него, да пият по едно за наше здраве за благодарност.
 
Дори да почна натакъмването 15 минути преди Павката, досега няма случай да съм финиширал преди него.
 
Така стана и този път и докато стартирам, той вече бе измъкнал няколко каракудки, още толкова слънчаци и раци.
 
Аз пак се направих на китаец с осемте метра и индикаторчетата и силно обнадежден от шеметния старт на Павката, зачаках бабаджанки от по-далечна дистанция.
 
Тази надежда се подхрани основателно с изваждането на една каракуда около 400 гр. и макар, че не и достигаха около 100-на, за да оправдае такова название все пак топихме кепчето при ваденето й.
 
Привечер и Павката хвана една подобна и с това се изчерпа всичко по-едро, което ни клъвна този ден.
 
Иначе каракудки от 150 – 250 гр. дал Бог, колкото искаш, особено на земен и бял червей.
 
Костурета също.
 
По-интересен и неочакван  бе уловът на клен в язовира и големият уклей, който Павката хвана от дъното на 12-кука и грозд бели.
 
Имаше и як тормоз от развихрили се по дъното раци, които могат да те извадят от равновесие, както и от мутанти слънчаци, дето трябва човек да ги вади едва ли не с кепчето.
 
Нещата вървяха на приятно прекарване и емоционално разтоварване, но голямата риба която човек винаги очаква все не идваше, а някой ми бе казал, че в този язовир плували сериозни риби.
 
Малко надежда за среща с такива екземпляри ни вдъхнаха, двамата колеги от неудобните места насред язовира, които си тръгнаха към 16 ч. и минаха покрай нас.
 
Споменаха, че са хванали някоя и друга килограмка бабаджанка на бял и торен, но мястото било страхотно неудобно.
 
Не ни оставаше нищо друго освен да разчитаме на вечерното кълване за среща с някоя и друга едра риба, така че продължавахме с дребните каракудки да поддържаме огъня, пък дано към 19, 30 – 20 ч. дойдат и родителите им.
 
Това добре, ама кой да предполага, че по това време вместо очакваните бабаджанки над главите ни изневиделица ще се настани един огромен облак, който изтряска една яка гръмотевица току до нас и ни вкара в режим на страхопочитание и самосъхранение.
 
Не бях действал толкова бързо по събирането на такъма от вдигането ни под тревога в казармата под зоркия поглед на командващия дивизията, дошъл уж на внезапна проверка, за която ни уведомяваха два дена предварително, та лягахме облечени и с цялото си снаряжение.
 
Не знам откъде дойде този облак, като по всички прогнози не трябваше да го има, но от магистралата навръщане видяхме, че не бе прост облак, а част от много широк и дълбок фронт, та си плюхме в пазвите, че издраскахме навреме.
 
В заключение ще кажа, че ако направя съпоставка с другото язовирче в близост Дурджин дол, то определено предпочитанията ми клонят към него.
 
То е много по-лесно достъпно, с много повече удобни места, а и рибетата бяха по-едри и кълвяха равномерно през целия ден.
 
В крайна сметка и това язовирче Кочиово става за излет, но рискуваш да не намериш удобно място и само да биеш път напразно.
 
Но пък риска може да е оправдан от гледна точка на евентуални срещи с големи рибоци, за които за сега при нас информацията не се потвърди.
 
Все пак, като за първи път и за ново местенце, бих казал че сме доволни пък ако е рекъл Господ следващия път повече!