До миналата година не бях чувал нищо за малкото селце Ялботина намиращо се в близост до Сливница и Драгоман.
 
Нямах и никаква представа за прекрасното водоемче, което се намира там.
 
Изглежда през този живот няма да спра да се изненадвам, колко малко знам за възможните места за риболов в близост до София, а какво ли пък е за цялата страна, просто не ми го побира главата.
 
В съботата с Павката най-накрая към 10,30 ч. взехме курс към селцето, като този път Павката играеше ролята на навигатор, следящ непрекъснато пътя с джи пи ес–а на телефона си.
 
Това използване на модерните технологии е абсолютно задължително, защото на по-объркващо място не съм попадал.
 
Дори Стрит Вюто на Гутлето не се е оправило и въобще не е заснело нищо от селото.
 
И ако аз в никакъв случай не мога да бъда мерило за ориентиране в посоките и винаги се чудя по екшън филмите как полицаите, гонещи лошите момчета в подземния етаж на някаква сграда, нямат никакъв проблем да изпълнят заповедта на старшия, да заемат позиции, кой на северния изход, кой на западния и т.н., то Павката е винаги е на ти с посоките и въпреки това изпитваше затруднение да открием водоемчето без техниката. 
 
Сигурен съм, че поне 90% от човечеството е безпосочно като мен, защото си спомням до ден днешен, как в далечното минало, когато изпълнявах войнския си дълг при една проверка от щаба на бойната ни готовност, провеждащия я генерал изведнъж изкомандва „Атом от север”.
 
Всички трябваше да залегнем с ръце на тила и крака насочени на север, за да имаме някакъв шанс да оцелеем в реална ситуация.
 
Естествено залегнах  по интуиция, но останах поразен, като впоследствие се понадигнех и погледнах останалите войници, сержанти и офицери, как са се проснали.
 
Ами бяхме образували кръг и всеки бе легнал в произволна посока, съвпадаща със собствената му представа за север.
 
Едва ли повече от пет човека от петдесетината щяха да имат шанс да оцелеят в реални условия.
 
На туй отгоре пътя от Алдомировци до там е в тежък ремонт, така че тия 60 км. ги минахме за час и половина.
 
Все пак го открихме и някъде към 12,30 ч. Павката вече беше заметнал, а на мен ми трябваха още 30-тина минути за да свърша и аз това дело.
Водоемчето е изключително приятно и красиво, а и както изглежда не много посещавано, с добра дълбочина до брега и зашаварени места, които със сигурност държат едри рибоци.
 
В интерес на истината миналата година през късната есен бяхме идвали веднъж, но нямаше резултат, а и на връщане макар и с джи пи ес-а се объркахме яко, така че се надявахме това ни посещение в разгара на сезона да е много по-сполучливо.
 
Заехме две места малко далече един от друг и тъй като Павката си бе забравил камерата, нямаше как да тичам до него и да му снимам успехите.
 
Таман се нагласих и над водоема се събраха гъсти черни облаци и ни запука продължителен дъжд с гръмотевици, нещо което всички телевизионни синоптици се кълнеха предния ден, че е невъзможно да се случи.
 
Най-накрая към 16 ч. времето се оправи и ние се заехме с основната дейност за която бяхме дошли.
 
В началото Павката започна да „дави” любимата си стръв, белите червей, но след десетия дребен костур, и 15-тата дребна перка мина и той на херабуна и теста.
 
Каракудата се оказа изключително капризна и само и единствено китайското тесто я подлъгваше да кълве от време на време.
 
Е, хванахме по някоя и друга рибка за „Бог да прости”, но като цяло очаквахме много повече.
 
Миналогодишната информация от местен колега бе за едри бабаджанки, шарани, костури и ако не ме лъже паметта, амури.
 
Може би трябва да направим още едно посещение за да добием пълно впечатление от водоемчето.
 
А то определено като красота, спокойствие и релакс си заслужава още един шанс.
 
За тези които биха го посетили научавайки за него от това клипче, имайте предвид, че пътя който Гугъл дава през полето водещ директно до езерото след като излезете от селото, реално не съществува.
 
Трябва да минете през вилната зона, а там по-добре се стремете да запомните сокаците през които минавате, защото иначе връщането по тъмно ще е проблематично.
 
Толкова за сега за това водоемче.
 
Ще е супер, ако за месец, два приключат ремонта на пътя и когато решим да го посетим на есен да пътуваме по нов асфалт.
 
Разбира се джи пи ес-а отново ще е включен, защото както споменах никога не съм бил на по-объркващо място.

https://youtu.be/bBw8as-TFVI