Няма начин всяка година, изборът на място за откриването на риболова по ниските водоеми да не е определено от Павката, защото всеки път си купува това право през предходните ни излети с брането и за двама ни на по един плик прясна коприва.
 
Аз много си падам по този зеленеж, но освен, че ме помръзва да я бера, не мога да си представя, че ще напусна полесражението с рибата и ще зарежа без наблюдение тоягите, защото със сигурност знам, че точно това дебне голямата бабаджанка, – да ме отнема за малко и да ми отмъкне тоягата.
 
Така, че с властта дадена му от копривата, Павката безаплционно определи дестинацията „Кочериновски блата”, за начало на новия риболовен сезон, а аз заради пустата си лакомия бях длъжен безропотно да приема избора.
 
Слава Богу, че и двамата нямаме зависимост от един друг вид трева, че тогава недай си Боже, при случайна полицейска проверка, обясненията ни, че ще я готвим на яхния или супа, щяха да звучат бая нелепо и съмнително и със сигурност щяхме да берем доста ядове.
 
Та в съботата към обяд в крайна сметка се паркирахме на едно блато от Кочериновските, за чието съществуване научих за първи път в петък вечерта, разглеждайки за енти път Гугъл мапса на блатата.
 
Тези водоемчета са много красиви и държат хубави риби, но с това чарът им почти се изчерпва, защото са  много тегави за риболов и никога не се знае дали ще имаш късмет по тях или ще се прибереш разочарован.
 
Почти всяко си има свой характер и често се случва, сполучливата тактика на едно блато, да е абсолютно безполезна на съседното му.
 
За това или човек трябва да ходи на едно и също място, на което са му ясни горе, долу иширетите или всеки път непрекъснато да пробва по другите блата нови тактики докато открие печеливша.
 
В крайна сметка чучнахме на едно доста закътано, линско-каракудско място, което открихме с мъка, защото се оказа, че много колеги се бяха ориентирали точно към това блатце, нещо, което ни накара да мислим, че сме избрали правилното място.
 
В това се убедих съвсем скоро, по време на обиколката ми за събиране на реална, текуща информация.
 
Още докато наближавах пеша колегата до нас, той вече вадеше един лин с девет метровия си телескоп.
 
При другите колеги пък се бяха обадили забележително едри червеноперки, така че се върнах абсолютно убеден, че сме на правилното място.
 
Убеждението е едно, а реалността съвсем друго нещо.
 
Близо два часа нямахме пипане  и това ни принуди да се преместим.
 
Някой от колегите си бяха вече тръгнали и ние успешно застъпихме втора смяна на местата им.
 
На Павката се падна страхотно линско място с навлизащ навътре в гьола 10-тина метров шавар, любимо местообитание на едри бабаджанки, зеления лигльо и един куп други твари с перки и без перки.
 
С това обаче късмета му за деня приключи, защото докато се натъкъмваше на новото място установи, че при преместването, косата му за водорасли някъде е паднала и запиляла.
 
Това за нас е все едно пехотинец да си загуби личното оръжие насред разгоряла се престрелка.
 
От опит знам, че в такива моменти израстват крачета на загубилите се вещи и те успяват да се скрият на най-потайните места.
 
Е точно това се получи и този път и въпреки многократните връщания на Павката до първото място, изследването на всеки квадратен сантиметър от него в познатия стил на филма „От местопрестъплението”, претърсването на Фронтерата като спецполицай заподозрян за наркотици, косата изчезна безследно и безвъзвратно.
 
Аз след като нямах пипане дълго време и тук,  включих в действие и петицата с цел по-бързо да установя, дали рибата не е по-близо до брега и да не би да бъркам с търсенето й навътре.
 
Скоро имах удар и едно костуре увисна на куката.
 
Таман си мислех, че е добре да прибера телещеката обратно в калъфа и най-после нещо поведе плувката й към подводната растителност.
 
След засечката почувствах онази приятна съпротивляваща се тежест и всичките несгоди и безплодни часове изведнъж отлетяха далеч в миналото.
 
Първият лин за деня бе факт, а също и гаранция за още удари в късните часове преди стъмване, когато обикновено тази риба се активизира.
 
Изглежда успеха ми се разчу бързо из блатото и скоро при нас долетя на инспекция един щъркел.
 
Преди 6 години точно по тези блата имахме подобна среща с един направо питомен щъркел, който кръстихме Гошо.
 
Та Гошето с охота си похапваше  рибата която му подхвърляхме и не се страхуваше да се приближава до нас.
 
Не съм добър физиономист и не мога да гарантирам, дали това бе той или някой негов наследник, но в никакъв случа не бе щъркела който ме е донесъл като бебе.
 
При Павката нещата започнаха да се влошават бързо и след най-после очевидно кълване, резултата се оказа доста черупчест.
 
Човек не бива да се бъзика дори и добронамерено с такива неща, защото ще го споходи същата участ, така че не след дълго от блатните дълбини аз също извадих една костенурка нинджа, която поохлади еуфорията от успеха с лина.
 
Като за капак при Павката дойде и момента на загуба във водата и на моята коса и нещата отиваха невъзвратимо към тотален банкрут на една от най-важните ни части от риболовната ни техника.
 
И само геройската и самоотвержена постъпка на Павката да се потопи и слее с водната действителност предотврати загубата на безценния вече и за двама ни предмет.
 
Това, че нещо едро после му избяга с куката нямаше как повече да му развали настроението и той два часа преди да си тръгнем, като чели беше мислено вече вкъщи.
 
Аз обаче верен на максимата „рибата се чака до последно” и уверен в познаването на навиците на зеления лигльо, упорито чаках активизирането му на притъмняване и някъде към 20,30 ч. го дочаках.
 
Този представител на вида беше определено значително по-едър от предишния и отреперването ми при ваденето му, бе далеч с по-голям интентинзитет и амплитуда от първия успех.
 
След около 40 минути последва и трети красавец с добри размери и за мен риболова приключи като по учебник.
 
Междувременно и Павката извади една прилична перка и може би невървежа му за деня приключи, но за съжаление и риболова също.
 
Така, че към 21,30 натоварихме и поехме наобратно.
 
Ще видим догодина дали Павката отново ще избере за начало на сезона тази дестинация, но до тогава ще мине много време и всичко лошо ще е забравено, а ще помним само че сме хванали три хубави лина.
 
Така, че нищо чудно пак да започнем от тук!

https://www.youtube.com/watch?v=8yJ50jWtmFQ