Гледащите това клипче, които следят канала ни в Ютуб знаят, че от година и кусур така съм се побъркал по китайската риболовна школа, че направо съм се превърнал в резидент на КЛРС или Китайския Ловно Рибарски Съюз и то напълно безплатно.
 
Като знам как руснаците наградиха с медал набедения у нас господин за руски шпионин, тая надежда, че току виж от Поднебесната империя и мене ме наградят я с някоя плувка, я с комплект индикаторчета.
 
Искам обаче от сега да обявя на всеослушание, че наградата мога да я приема само и единствено в България и в никакъв случай няма да пътувам до Китай за да я получа.
 
И не защото на официалната вечеря след награждаването, може да ми сервират печен прилеп по пекински, това не ме бърка – нали е мръвка, а защото при влизане в страната имат особено мнение от къде да ти вземат секрет за PSR – теста.
 
Съжалявам, но никоя награда не може да ме накара на стари години да стана за резил, пу, пу да пази Господ!
 
То като се замисля и японския и корейския и тайландския риболовни съюзи също могат да пратят по нещо за награда, защото макар, че наричам китайски тези риболовни методи, не е ясно в коя от изброените държави първо са се пръкнали тези техники.
 
И тъй като непрекъснато ми набиват в главата, че в България корупционната среда е като слънцето и въздуха за всяко живо същество, то нека е пределно ясно на гореспоменатите риболовни съюзи, че който прати най-голямата награда, методите в клипчетата, автоматично ще бъдат титулувани на държавата от която е съюза.
 
След пет месеца усилено от-лайн обучение по херабуна в което теоретически се подковах до докторска степен и десетина практически риболова при които на два три от тях херабунствах успешно, а през останалите по-скоро хераблудствах успешно, реших, че вече е време да посетя дома на каръка демек Челопечанския канал и там да разбера истината за тези методи и до къде съм стигнал с практическото им усвояване.
 
В неделята естествено пропуснах сутрешното кълване, заради шибаното ранно ставане с което от дете сме скарани жестоко.
 
От всички песнички на света нямаше по-омразна за мене от
„У дома часовник трака с лъскави стрелчици
Тик-так, тики-така, ставайте дечица”, звучаща в седем без десет по радиото.
 
Като гледам колко палци надолу има оригиналната и версия в тубата, бая народ са я мразили като мен.
 
Лошото беше, че освен сутрешното кълване изпуснах и удобните места за риболов, та в крайна сметка хванах последния влак с едно местенце дето трябваше да го фризирам малко с косата, та да стане удобно.
 
И верен на лозунга повече пот в учението, по-малко кръв в боя, демек повече отрязани тръстики, по-малко закачени куки и откачили се риби, в крайна сметка така го оформих, че стана идеално.
 
Нямаше начин на това място в тези шавари да не живее любимия ми зелен лигльо, а защо не и някоя и друга бабаджанеста каракуда.
 
Предварително съставеният и в последствие приведен в изпълнение план за риболова, съдържаше съпоставката на корейският стил за риболов на самото дъно и японско-китайската техника на риболов в средните и дълбоки слоеве на водата, но винаги над дъното.
 
Освен това бях замесил няколко вида теста, в които се бях развихрил като мастер шеф и
едва ли рибите някога са яли толкова пикантен буламач от любими техни мезета.
 
За съжаление кулинарните ми способности не бяха оценени подобаващо от рибоците и ако не беше излъгалото се на корейската пръчка явно прегладняло линче, щеше да е пълен провал.
 
Не помогна и традиционната национална кухня и трохата от нашенския ръчен хляб бе толкова игнорирана, колкото и странните ми тестени манджи.
 
Така настоявах и предлагах в различни комбинации менюто си до към 17 часа, но с изключение на две три подръпвания нищо не се случи.
 
Тогава смених тактиката и включих в оборот индикаторчетата с които все пак имам вече доста понатрупан опит.
 
Действително миналата година основно ловях с тях по застояли води, само че ползвах осемметровата телещека с къса линия, а сега действах с 4,5-метровата херабунска тояга и дълга линия.
 
Макар да има известна разлика най-вече в позиционирането им и задържането им в желаното място за риболов, то тя не е съществена и общо взето плувах в свой води.
 
Още щом приложих на практика смяната на техниката и нещата веднага взеха да се случват.
 
От шавара извадих едно прилично линче, а след това ме нападнаха цяла ОПГ съкратено на организирана престъпна група от зелени лигльовци, които обаче умело използваха буквата в закона забраняваща на малолетни да носят наказателна отговорност за присвояване на чужда собственост, каквато бяха белете ми червей на куката.
 
До двадесет часа продължих да се надявам, че в крайна сметка някой от възрастите им родители ще се реши на скандал с мен, но нищо такова не стана с изключение на едно мощно завличане на индикаторчетата, но с ялова засечка.
 
В срядата реших да експериментирам отново възможностите на херабуната и индикаторчетата, като сигурен в липсата на други колеги щях да заема любимото си място на канала.
 
Някъде към 10, 30 ч. предположението ми излезе вярно и аз се тропосах на желаното място.
 
 
Освен това, за да съм напълно в класиката, бях купил предварително оригинална китайска захранка от Илиянци, за да елиминирам напълно възможността да не ми кълве, заради някоя прегоряла от експерименти манджа по моя рецепта.
 
 
След един час кажи-речи натъкъмване приложих отново плана с корейския и японско-китайски стил.
 
Този път не чаках повече от петнайсетина минути и плувката на китайката пое настрани с ускоряващо темпо.
 
След засечката усетих приятна тежест и една борбена, добра платика се задърпа в нежелание да се видим отблизо.
 
Все пак я докарах до брега и понеже не ми се размахваше кепчето, реших да я извадя като я издърпам нагоре с влакното.
 
Груба грешка от моя страна, защото на брега от тежестта повода на куката се скъса и тя цопна обратно във водата.
 
Това след като си положил един куп усилия по разстановката, накрая да те домързи да използваш кепчето и да изтървеш хванатата риба си е направо аджамийска работа.
 
По едно време дочух от съседното място в дясно, което заради шавара във водата и храсталаците по брега не се вижда, позната, странна и вече абсолютно невъзможно да я сбъркам чуждоземна реч.
 
Не можеше да е истина, до мен се бяха настанили отново някакви китайски колеги.
 
Не знам аз ли ги привличам, те ли ме шпионират или просто се е увеличил броят им, ама от 2012 г. от когато правим клипчета на излетите си, та до сега с Павката само веднъж се натъкнахме на китаец рибар по каналите на Беланица.
 
Този път имам видео доказателство и го оставям без коментар в оригиналния му вид.
 
Нещата след изпуснатата платика се влошиха и вместо да ги зачеша на оригиналната китайска манджа на която хванах първата, рибите се изпокриха, а на туй отгоре и заваля дъжд.
 
После отчаян от безрезултатността на корейката я трансформирах на индикаторчета и веднага отбелязах линче.
 
Времето този ден беше, като настроението на жена в климактериум – от слънчево с пълно безветрие до тропическа градоносна буря.
 
В интерес на истината за да остана и продължа с опитите, а не да избягам от полесражението, като китайските колеги, основната причина бе разтвореният навреме чадър, който напуснах само веднъж след няколко зачестили приближаващи гръмотевици.
 
Тогава сигурността на фарадеевата клетка в автомобила ми се стори доста по-притегателна от сушината под чадъра.
 
В едно от просветляванията на времето индикаторчетата поеха отново под водата и този път празно нямаше.
 
В живарника попадна една платика, забележимо по-малка от тази дето избяга с пирсинг на джуката, но все пак доволно прилична.
 
Към седемнадесет часа времето се стабилизира и само отделни далечни гръмотевици ме караха да се оглеждам с тревога в небето.
 
Тогава и рибата се активизира и индикаторчетата непрекъснато подсказваха за интерес към черволяците на куката.
 
Имах  поне пет, шест добри вкарвания едното от които бе на явно едра риба, веднага забила във водораслите в страни, която в последствие се откачи.
 
Другите бяха ялови засечки, които и до сега не мога да си обясня, защо при толкова сигурни вкарвания нямаше убождане.
 
За съжаление упорството ми до края на китайката с херабуна, доведе само до няколко пипания и нищо повече.
 
Даже за малко да стане причина отново да изпусна този път една още по-добра платика от предната, която към 19 ч. хванах отново на индикаторчетата.
 
Та се наложи два пъти да я вадя от водата понеже ми изплесна в ръцете при ваденето и от кепа първия път.
 
От 19, 30 ч. до края рибата по часовник спря да се храни и нищо не бе в състояние да я предизвика.
 
В заключение ще кажа, че си направих няколко много важни извода за мен.
 
Първо и най-важно – популацията на лина се увеличава по софийските баластриери с много добър темп и в скоро време ще бъде основната риба попадаща на въдичарските куки.
 
Второ – не мога да си обясня липсата на каракудата, която винаги е била активна не само тук, но и на баластриерата Световрачане, която посетих два, три пъти преди това.
 
Може би все още си хвърля хайвера и е в плиткажите, но не я виждам да се бие там.
 
Трето – слънчака го няма никакъв по канала и това освен, че е добра новина също е малко странно.
 
Отдавам го на големия брой хищници там, като сом, щука и костур.
 
А що се отнася до китайските техники мога на този етап да кажа следното.
 
Има още много теста да омешам и много какво да откривам за херабуната.
 
 Тя сигурно е много успешен метод, когато рибите са в добро количество и дъното е сравнително безводораслово, но индикаторчетата я превъзхождат определено по чувствителност, уловимост и универсалност и но в пъти.
 
Независимо, че ще продължавам да се самоусъвършенствам с херабуната в която има и много тръпка при успех, то от азиатските риболовни техники индикаторчетата завинаги ще си останат моята първа и най-голяма, взаимна любов.

https://youtu.be/w6UBMejG9oM