Явно със смяната на геополитическата обстановка в света и времето се ориентира към глобалния юг и затова декември прилича по-скоро на пролетен месец отколкото на начало на зимата.
 
Това че водоемите още не са замръзнали пък дава възможност на такива мераклии на плувката като мен да направят по още някой и друг излет по тях, което си е чист бонус.
 
Така че миналия четвъртък на 11 декември, грабнах тоягите и подгоних Дракулеско към Враждебна.
 
От една страна исках да проуча брега на река Искър от летището до моста на Ботевградското шосе, който никога не съм посещавал, дали има удобни за риболов места, най-вече за търсене на клен през зимата.
 
А също така да разгледам гьолчето от същата страна на реката, което Гугал мапса упорито твърди че съществува и което също е тера инкогнита за мен
 
От друга страна исках с очите си да видя пораженията от престъплението, което власт имащите направиха спрямо нас простосмъртните риболовци и зариха прекрасната Враждебненска баластриера без да им мигне окото.
 
Що се отнася до първата ми цел на разузнавателната ми мисия, то мога спокойно да заявя, че по реката има известен брой удобни места и що годе достъпни с автомобил, особено когато времето стегне и земята замръзне и най-вероятно ще се пробвам един два пъти.
 
Гьолчето обаче което търсих, като дори включих спътникова навигация ега го намеря, явно вече не съществува.
 
Дали е зарито или пресъхнало, както едни момчета ми споменаха по-късно не знам, но факт е че го няма.
 
Когато обаче се прехвърлих на Черното кафе казвам ви честно сърцето ме заболя, а речникът ми по цинизми и псувни се обогати неимоверно с такива комбинации от клетви и роднински пожелания към варварите зарили Враждебна, че може да се изучава като отделен филоложки предмет в университета.
 
Значи ние една магистрала не можем да построим за половин век, но да съсипем нещо хубаво ни трябва най-много година.
 
Зарили са безмилостно дори и малката локва която беше останала от големия гьол и даваше някаква слаба утеха на посещаващите я колеги с понякое и друго рибе в нея.
 
Силно се надявам когато извършителите на това злодеяние се преселят в паралелната реалност отговарящия за наказанията рогат и опашат надзирател да им връчи по една лопата и кирка и докато не изкопаят на ръка това което бастисаха с машини бял ден да не видят.
 
Като гледам как така нареченото Джен зи ( колкото и тъпо и наивно за звучи това определение на младите хора) успя с една весела песничка и масово подскачане на място да катурне правителството, се чудя дали ние от Джен пи (демек поколението на пенсионерите), не можехме да спасим от зариване водоемите у нас.
 
За съжаление си давам ясна представа, че няма как да накараш това поколение да скача, защото половината от него е със сменена тазобедрена става, а другата половина цял ден се маже с Диклак макс гел де що има кокал и мускул за мазане.
 
В края на краищата реших да се пробвам на остатъка от ръкава на реката който минаваше през гьола и все още не е занулен, макар че и на него ще му видят сметката най-вероятно.
 
Нямах никаква представа дали става и дали въобще нещо плува в него, защото от години не съм го посещавал и затова нямах и никакви определени надежди, че ще се получи някакъв риболов.
 
А че риболов стана за моя изненада стана и то най-вече на онази малка рибка, която много хора ценят заради вкусовите и качества и която някога се ловеше масово по Софийските баластриери, но в последствие като чели поизчезна от тях.
 
Става въпрос за уклея за който дори не си спомням кога последно лових масово и целенасочено.
 
Странно е но често се случва, когато човек е силно раздразнен и отчаян и не вижда никаква надежда, съдбата да го съжали и да му поднесе някоя изненада, с която да забрави неприятните си усещания и да се наслади на живота.
 
Така се случи и с мен този ден и не съжалявам ни най-малко, че взех решението да се пробвам там, макар и да нямах никакви илюзии за приятен риболов.
 
Първо мястото което избрах след леко фризиране на клони и треволяци и някоя и друга лопата пръст за нивелиране на столчето стана удобно, като креслото ми вкъщи.
 
Второ нивото на водата беше достатъчно високо та да не се вижда дъното и дълбочина от близо метър и кусур си бе съвсем прилична за риболов на такъв ръкав.
 
Трето през цялото време се наслаждавах на самотата си и липсата да друг двукрак организъм с въдица в ръка.
 
Четвърто през почти цялото време рибетата кълвяха и нямаше грам скука.
 
Въобще изкарах си много приятно и релаксиращо особено за сезона в който сме.
 
Все пак на заинтересованите да отскочат и да покъцат там колеги ще кажа, че нивото на водата се колебае много от веца в Панчарево и ако искате да направите добър риболов особено на моето място, то трябва той да е пуснат и нивото да е високо.
 
Аз май имах някакъв късмет с уклея,защото този понеделник пак ходих там, но улова бе предимно от перки и кленчета, а уклея беше спорадичен.
 
Така че който реши да отскочи там да има предвид това уточнение, а иначе да стискаме палци да не зарият и това малко ръкавче за някой и друго левро в повече!

https://youtu.be/zFV4CFiJeKA