С оглед на настъпващата световна продоволствена криза, в която се кълне куцо и сакато дето се брои за геополитически анализатор реших, че е наложително да взема мерки предварително, като проуча възможния рибодобив по някой слабо проучени от мен гьолчета, които по една или друга причина съм подминавал до сега.
 
Все пак имам семейство да изхранвам и единственият начин да го снабдявам с прясно месо след като настъпи кризата ще е риболова, защото на кучета и котки не ми дава сърце да посегна.
 
Още повече, че и последната нормативна пречка (забраната за риболов) се оказа премахната след разговор с проверил ме на Волуяк яряджия, който ми каза, че независимо, че някой Софийски баластриери не са включени в заповедта, то всичките подобни са разрешени и няма проблем да бъдат посетени.
 
За това на 30 май потеглих на експедиция към баластриера „Пет могили”, която за мой срам си е напълно непозната за мен, ако не се броят двата излета от късната есен на миналата година с почти мижав резултат.
 
Освен това, тази баластриера ми е доволно близка на разстояние и когато цената на килограм метан надхвърли цената на килограм черен хайвер, то с колелото останало от детските години на сина ми и ръждясващо на балкона, спокойно мога да велосипедирам до нея.
 
Не съм сигурен обаче дали изразходваната енергия за придвижване, ще може да се компенсира от консумацията на евентуалния улов, но все пак е някаква възможност за сървайвар.
 
Единствената разумна алтернатива на такова канско физическо натоварване е ако компетентните държавни органи дето чакат двата кораба с компресирана газ, вземат решение и построят по най-бързия начин терминал за разтоварване на Перловската река под Орлов мост.
 
Така хем ще спестим комисионни на гръцкия или турския газов оператор, хем ще зареждаме директно от корабите.
 
Естествено това е твърде нереалистичен вариант, но имам усещането, че и самите кораби са такъв.
 
Все пак не е лошо експертите да помислят по въпроса, щото каквито ти наговориха до сега само от Луната не докараха на хартия газ до нас.
 
Естествено някъде около обяд се чучнах на едно предварително замислено от мен място, което си бях заплюл при последното идване ималата година и което по чудо не беше заето, защото вече имаше няколко колеги заметнали тояги по по-централните места.
 
Още щом видях за първи път тази баластриера, тя ми грабна окото с класическите зашаварени местенца, добрата дълбочина до брега и удобният път до нея.
 
Е има някакви си петдесет метра накрая за които е добре да си с 4х4 колесна машина особено в мокро време, но за този който не го мързи да ходи пеша, не е проблем да остави паркетното си возило на здравия път постлан със сипица, по който камионите с баластра преминават целодневно.
 
За съжаление местата са ограничен брой и съботно-неделен излет си би бил рисково начинание с оглед на това да няма къде човек да заметне въдица, а само да отчете зрителско присъствие.
 
Както се оказва дори и в делничен ден си има доволно колеги, но все пак шанса да си намериш място под слънцето е добър.
 
А това, че точно набелязаното от мен беше свободно и то едва ли не на обяд, си е чудо от всякъде.
 
След кратко натъкъмване, придружено с леко фризиране на шавара и обработка с лопатката на терена под столчето, се нагласих като във вип ложа и разчитайки на бърз и лесен успех заметнах тоягата закитайчил се изцяло.
 
Демек захерабунствах на азиатските тестени примамки с надеждата да извадя някоя и друга едра мабуна.
 
За тези които са се опулили неразбирайки последното ми изречение или превъртат за да го прослушат отново, считайки, че не са го чули правилно, обяснявам.
 
Според азиатската риболовна терминология и най-вече японската Херабуна освен начин на риболовстване е и вид генномутирала каракуда в някакво тамошно езеро и в последствие разпространила се по тамошните географски ширини, която е бяла на цвят и достига до по-големи размери от обикновената каракуда.
 
А Мабуната си е класическата каракуда дето си се среща навсякъде по света включително и у нас.
 
Та на български звучи малко странно да херабунстваш за мабуни, нормално би било да мабунстваш за тях, но какво ли при азиатците не е странно.
 
Че бърз успех нямаше стана очевадно след час напразни надежди, но все пак след като той мина последва и първият успех с един зелен лигльо около 300 – 350-те грама.
 
След горе долу толкова време последва втори с около стотина грама отгоре.
 
После вместо да се дигат размерите на рибоците, взеха да намаляват и последваха още две линчета съответно около 250 и 150 грама.
 
Колкото и да се старах да хвана някаква каракудка от нея нямаше и следа.
 
Едва привечер малко преди да събирам панаира извадих една мабунка и това бе всичко за деня.
 
За да си състава що годе някаква реална картинка за тази баласриера реших в деня на Ботев да я посетя отново на същото място.
 
За да съм сигурен, че ще мога да го заема този път наруших заветното си правило да не ставам рано за жена и риболов, та някъде в 6,00 бях вече накрак и дори бях закусил.
 
После нещо се обърка и се замотах, но все пак към 7,30 ч. бях на баластриерата и с ужас установих, че яко съм закъснял.
 
Вече имаше няколко колеги по другите места, а на моето беше паркирана една синя Нива, но човек на мястото ми нямаше,
 
Паркирах до Нивата и след като никой от колегите не знаеше кому предналежи, предположих, че някой с лодка просто е ползвал местото да я спусне и зачаках.
 
Действително след половин час се появи колега с надуваема лодка, който я изкара от там и си замина, а аз се настаних безпроблемно на желаното място.
 
Този път реших да се пробвам с корейския и китайския стил и пуснах в действие две тояги.
 
После преминах със седмицата на далечна дистанция чак до насрещния шавар.
 
Само, че беше изключително трудно замятането с нея та накрая я прибрах и пак си пуснах петицата.
 
Корейския стил се оказа изключително неефективен, та в последствие прибрах и тази тояга и си останах само с петте метра.
 
Съвсем скоро започнаха и първите попивания и отчетливи кълванета, но ми трябваха два часа докато схвана кога да засичам за да последва убождане.
 
Чак когато антенката на плувката се вдигнеше цялата и най-важното се види част от самата плувка над вода, тогава последваше убождане и риба на куката.
 
Цялото това театро беше защото бях попаднал в сборище на каракудки джуниар и им беше прекалено трудно да си отворят широко устата и да лапнат нормално топче тесто, ами чак когато на куките останеше съвсем малко от сръвта я поемаха барабар с куката.
 
Резултата беше един наистина динамичен риболов с непрекъснато кълване, в който нямаше и грам скука от непомръдваща плувка, но грамажа на рибетата се движеше между 100 и 250 гр.
 
Чак привечер когато изведнъж дребосъка спря с набезите си и плувката започна да се заседява по-дълго време без да индикира интерес имах едно рязко вкарване, но за съжаление на успях да засека индивида дето го предизвика.
 
Този път хванах само едно дребно линче и това бе всичко от представянето на зеленолигльовците за деня.
 
В заключение ще кажа, че баластриерата ми хареса и макар, като грамаж риболова да не бе нещо забележително, то особено втория ден хванах тендовагинит от непрекъснатото засичане, кога ялово, кога с дребна каракудка.
 
Абе общо взето настъпили продоволствената криза гладни няма да останем и все на един два тигана дребосък за гурме може да разчитаме, пък няма начин и нещо едро да не се обади та да си направим гала вечеря.
 
Докато имам въдица в ръката, аз с консерви няма да се запасявам, пък за другите не знам!

https://youtu.be/PuaJIydgfrw