Няма да е пресилено ако кажа, че риболовна инфлация дето ме налази миналата година, през 2022 стигна до ниво, което обикновено се нарича хипер.
 
И ако в близкото минало се чудех кой точно излет от многото сполучливи през годината да отрежа от дежурното за края на декември клипче с най-добрите излети, така че да не става прекалено дълго, то сега нещата са коренно противоположни.
 
Все пак събрах едно каре клипчета дето съм им писал отличен, ама не съвсем.
 
Или както казваха навремето даскалите „Пиша ти шестица, ама половин единица е от мене”.
 
Така че традицията ще си бъде спазена и видеогодината ще завърши  класически, както всеки път.
 
През кленоари 2022 макар и вече тотално пристрастен към азиатските техники на риболов, заложих на познато нашенско полутежко и река Блато до Костинброд, дето ми лежи най-на сърце и тече едва ли не в задния ми двор.
 
Резултатът от взаимната ни симпатия с нея бе един запомнящ се с много добрите си телесни мерки кленчок с който водихме равностойна борба за наддърпване, като с едни гърди накрая победих по точки.
 
И тъй като в крайна сметка все пак успях да превъртя педалите в началото на годината си помислих, че до края ме очакват едни стандартни добри излети голяма част от които евентуално ще се превърнат и в изключителни.
 
Не така обаче мислеше късмета ми с който от известно време си играем на жмичка и с голям зор чат-пат успявам да го открия и да го заплюя пръв.
……
 
Дойде средата на годината, а излетите бяха някак си среден и дори нисък клас, така че започнах да усещам, че току виж цялата се източи ей така в напразно очакване и надежда за нещо запомнящо се.
 
В интерес на истината имаше няколко много добри излета, но бяха от все познати и публикувани през годините места, та реших да не обременявам аудиторията с тях, след като нищо ново не можех да предложа.
 
А освен това, като се сетя за обстановката на няколкостотин километра на изток от нашата граница, където млади момчета вместо да ходят на риба и да се радват на живота, се гърмят едни други, като ловци дивеч, ми става чоглаво и много мъчно, та хич не ми бе до стандартни клипчета.
 
Ако имаше някаква възможност да ме послушат бих им казал.
 
Няма значение кой е крив и кой прав. Не слушайте побърканите си ръководители, дето си седят на сигурно в кабинетите си. Хвърляйте тия гърмящи железа и отивайте за риба или при любимите си.
 
Или ако допълним лозунга на хипитата от 60-те години на миналия век „Правете любов, ходете на риболов, не война”.
 
С две ръце се кръстя и се моля, дано ние някак си минем по тънката лайсна и не се опарим от тази дяволска зараза.
 
Щото като гледам колко „смелчаци” има в парламента, страх да те хване.
 
Все пак във втората половина на юни месец съдбата ми направи неочакван подарък и получих предложение от колегата Сашо от Костинброд, с който до този момент нямах честта да се познавам, с Павката да посетим и направим един риболов на неговото частно (подчертавам частно, а не арендувано) езерце наречено Жабарника.
 
Той е направил едно невероятно местенце за риболов и почивка и това не е реклама, защото е само за лично ползване, а не за бизнес.
 
Направо е осъществил мечтата на всеки риболовец да си има едно такова водоемче, облагородено отвсякъде и пълно с риба, където да прекарва свободното си време в пълна хармония с природата.
 
Този риболов бе наистина вълнуващ и запомнящ се и само мисълта, че вероятно бих му досадил с евентуални чести посещения, макар изричната му покана за такива, ме спира да не го правя редовно.
 
……………..
 
Излетите след този риболов отново навлезнаха в познатото русло на тука има, тука няма, тука съвсем няма, та с надежда чаках морската си септемврийска почивка по реките на любимото ми Пиморско, където винаги има кога повече, кога по-малко добри излети и отреперващи екшъни.
 
Този път обаче ядец, ама голям ядец по реките и слава Богу, че ми увря главата навреме та за няколко часа направих един излет на Бургаското езеро Вая.
 
Този риболов заслужава висока оценка не толкова с това което увисваше на куките, а с невероятната динамика и интензитет на кълванетата.
 
Просто нямаше празно хвърляне без последващо добро кълване.
 
Задължително догодина ако света не е свършил и имам възможност да почивам по морето, ще наблегна на това езеро, а също и на Мандрата.
……….
 
Във втората половина на септември ни застигна някакво по-дълготрайно застудяване и рибата вместо да се храни активно и да трупа запаси си би камшика и се оттегли в дълбочините.
 
Нищо не я изкара след това оттам, ни последващото нормализиране на температурите, нито желанието да похапне преди да е сън засънила.
 
Седи си гадината по леглата и не мърда, все едно а е мръднала да клъвне нещо, а друга риба й се е настанила в леглото.
 
Никога не съм имал по-безидейни и по-безрибни есенни месеци, като тези през тази година.
 
Най-неприятното е че не мога да си обясня причината, в мен ли е, в липсата на късмет ли е или е нещо с природата.
 
Слава Богу, че в началото на ноември по случайност с Павката стигнахме до платения в село Доганово.
 
Както го бях замустачил с безрибие това езерце в крайна сметка ми се стори награда Свише за търпението и упорството да упражнявам любимото си хоби.
 
Никога не съм бил привърженик на платените водоеми най-вече заради питомността на обитателите му, но има моменти в които човек трябва да се адаптира към създалата се ситуация, ако иска да не забрави емоциите и тръпката на успеха.
 
Така че, както дивите, така и платените водоеми имат своето значение и са важна част от красотата и удоволствието от този прекрасен спорт.
 
…….
 
В крайна сметка в тази откровено каръшка година донесла ни и достатъчно други тревоги, това бяха излетите дето определено ще запомня с добро.
 
Дето се вика, малко, ама от сърце.
 
Накрая искам да пожелая на всички колеги изтърпели това клипче до края много здраве, риболовни и всякакви други успехи и най-вече мир през Новата 2023 г.!
 
 Наздраве!

https://youtu.be/WVAGrKlDX5I