Как се приготвихме за риболов по река Матица край Столник:
- Мястото е с координати:
42.700041, 23.618356
- Метод на риболов
на полутежко с директна петица
- Захранка
бял червеи
- Стръв
бял червей
- Особености
кълвяха основно мрянки
- Резултат
добър – един тиган мренки
- Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие
8
Последвайте ни още вТази октомврийска неделя, реших да посетя река Матица до Столвик, защото от една страна съм обещал клипчета на колегите обичащи речния риболов, а от друга стара любов ръжда не хваща и много ми се бе замренило.
https://youtu.be/FlCv_32-9MY
То херабуна, херабуна, ама и мренарството си го бива.
В интерес на истината няма в близост до София друга толкова необикновена река, която да изглежда, като извираща от някаква паралелна реалност.
В равното изорано Софийско поле, където човек не може да предположи наличието на скални образования, слизайки в коритото на реката попада, като чели в долната земя, където една планинска река се провира сред купища големи камъни и гъста растителност.
Като се загледаш в насрещния склон към брега на реката, виждаш 60 – 80 см. почвен слой, а под него огромните камънаци срутили се с годините в прокопаното от реката корито.
И абсолютно спокойствие, то куче не минава оттам, камо ли друг колега.
Единствената следа от човешка цивилизация е една дялана от камък на място и в последствие изоставена скулптора на жена, която символизира или водния дух пазител на реката или мадоната на Столник или пък е нескопосан опит на някой обучаващ се в каменоделство местен майстор прекалил с гроздовата по време на работа.
Каквото и да е присъствието й там е доста странно и загадъчно и една добре съчинена легенда с малко реклама, като нищо ще доведе туристи и поклонници, а с тях и бизнеса със скара бира и сувенирчета на поляната отгоре.
Първоначално след внимателно пристъпяне по камънака, между другото абсолютен змиярник се трапосах на първия вир, който е значително по-голям и дълбок от следващия.
Успях някак си с малко фантазия дори да си наглася столчето и стойката за въдицата и заметнах нетърпеливо.
След минута боднах едно малко мренче и се зарадвах, че любимата ми рибка още е активна.
Последваха още две подобни попадения и вече се готвех за масова разправа с тукашната популация, когато оглеждайки се случайно около мен, забелязах една доста притеснителна подробност на която първоначално не бях обърнал внимание.
Два огромни камъка единия паднал на бетонната плоча от дясната ми страна над главата ми, другият почти оголил се от земята и заплашително надвиснал от лявата ми страна, ме накараха да преосмисля стратегическото си местоположение и да го изоставя.
Вярно, че остарявам, оглупявам и дето се виква втасвам, ама живота ме е научил да се доверявам на интуицията си и да не подминавам с лека ръка предупрежденията на съдбата.
Затова, колкото и да не ми се искаше отидох на следващото значително по-малко и по-плитко вирче, точно под мадоната от Столник.
Тук мястото бе значително по-удобно за разполагане, а и нямаше никаква заплаха от ролиг стоунс.
След няколко минути облавяне на мястото намерих предпочитаното от мренчетата местоположение и ги наченах.
Вярно повечето не бяха навършили пълнолетие и след кратък престой в живарника се налагаше да бъдат освободени, но то и не може да се очаква в такава малка река особено големи екземпляри, тип охранените струмски красавици.
Разбира се, че между дребосъка клъвнаха и някоя и друга рибка клас отлична за тигана, но в крайна сметка и те бяха помилвани с мой указ накрая.
Интересното бе, че кълвеше основно мряната, а от досадния пръскач, който ми късаше нервите преди години нагоре по течението след селото нямаше следа.
Извадих и едно малко кленче и една лещанка, наличието на която предполага възможността да плува и пъстърва в тези води.
Такава съм хващал в река Елешница при едноименното село, сливаща се с Матица преди Столник и няма причина да не слезне още няколко километра по-надолу следвайки предпочитаната си манджа.
Но не мога да твърдя нищо със сигурност, защото това са просто предположения.
Освен това на любителите на спининговия пъстървов риболов, тази река едва ли ще допадне, заради обраслите си брегове, малките и плитки вирчета и трудния подход заради големите камъни.
Във всеки случай на заклетия мренар като мен, търсещ абсолютно спокойствие, наслада за очите и малко екшън с въдицата в близост до София, тя е една прекрасна възможност.
Истината е че изкарах един чудесен и напълно релаксиращ излет в търсене на любимата ми рибка само на 20-тина километра от дома ми, на една невероятна рекичка която природата ни е подарила насред полето.