Декември е. 
 
Света пощурял по молове и всевъзможни магазинчета се готви за наближаващите празници.
 
Дядо Коледа стяга чувала с подаръци и слага зимните подкови на елените.
 
Между другото винаги съм се чудил, защо наборчето се мъчи като грешен дявол на тия години да мъкне чували, да се провира през комини и да блъска хиляди километри, а младата и пъргава Снежанка седи на топло, чопли семки и гледа турски сериали по цял ден.
 
Така и за всичките години до сега не разбрах какво точно работи това момиче.
 
Един куп джуджета, елфи и всевъзможни джуджохвърляци, бачкат ангария по цяла година за паница смилянски боб на ден, стареца и елените навиват километраж по Коледа, като междузвезден кораб на пътешествие, а тя само ходи като вицепрезидент до него и позира за Новогодишни календари, кога с дрехи, кога по бански, а в Тик Ток и дибидюс.
 
Абе я да вземе и да и връчи чувала с подаръците и ключовете от шейната и тя да поеме логистиката им, та да ощастливи мъжкото население по света.
 
Защото едно да те дундурка на коленете дърт дядка, да ти навира дълга брада тип Зизи Топ в лицето и да те разпитва като следовател, колко си слушал, за да ти подари нещо дребно накрая, друго е крехката и апетитна Снежанка да ти е седнала в скута, поразкопчала късото кожухче и закачливо да те пита, ти палавник ли си или не.
 
За съжаление декември както и друг път съм споменавал за мен поне е най-тегавия за риболов месец.
 
И Слава Богу че природата е сътворила в близост до мен река Блато дето тече едва ли не в задния ми двор, та в моменти на отчайващи риболови по другите водоеми да има къде да си припомня какво е кълване и хваната риба.
 
А мястото където винаги можеш да разчиташ на такива емоции е село Опицвет, през което минава реката, чийто води винаги там са с няколко градуса по-топли от останалите водоеми, защото реката е карстова и извира наблизо.
 
Много клипчета съм правил от там и за това гледам да не дотягам на следящите канала с прекалено чести излети от тамошните вирчета, но в случая мисля че ще бъде интересно да се направи една съпоставка от два риболова.
 
Единия в началото на годината  през януари, другия точно 11 месеца по-късно в края на годината през декември.
 
Идеята ми хрумна случайно, защото насниманият материал от януарския излет го бях архивирал и забравил и съвсем случайно, търсейки нещо друго го открих.
 
И понеже беше малко за цяло клипче, а пък има някой интересни моменти, реших да посетя реката отново и да видя ще има ли пак положителни емоции и още насниман материал.
 
Така сега мога да сглобя една видеодокументалистика, която да даде представа, че тази река независимо от човешката намеса, като разширяване и оплитчаване на коритото й и изсичане на дървета и храсти по бреговете й, не губи своята стойност и живота в нея процъфтява.
 
Самия януарски риболов няма да коментирам, защото е видно от клипчето, няколко перки и относително добри кленчета.
 
Изненадата бе обаче едно щукле на бял червей, дето не успя да прегризе 0.12 повод.
 
Абе когато когато човек е късметлия всичко е на шест.
 
Тая  декемврийска сряда отново поех към Опицвет от една страна след няколко направо обезверяващи излета по Лесновската река и от друга да претворя в действие хрумналата ми идея за сравнението между началото и края на годината.
 
Исках да се разположа на същото място на което къцах през януари, но реката там бе много спаднала и дъното бе пълно с водорасли.
 
Така, че мръднах стотина метра срещу течението и открих ново подходящо местенце.
 
В крайна сметка 100-тита метра едва ли биха изкривили фатално сравнението, което исках да направя.
 
Нещата тръгнаха трудно и доста време мина докато хванах първата перка.
 
И тамян си мислех, че където има една има и други и отново риболова се закучи.
 
След тридесет минути обаче последва голямата изненада и един едър клен ми опъна нервите до скъсване, защото успя да се заплете във водораслите.
 
Наложи се да бъркам с кепа в тях за да го изкарам и гребна.
 
По принцип в такива ситуации шанса да се откачи е повече от 70% , но този път нещата завършиха благополучно за мен.
 
В последствие се оказа, че като съм минал покрай камерата с якето съм я закачил и обърнал надолу, но все пак се вижда част от процеса на ваденето му.
 
И тъй като пълно щастие няма никога, следващия клен около 250 гр., клъвнал веднага след бабаджанкото, не съм заснел, защото от вълнение бях забравил да включа апаратчето.
 
С това екшъна за деня приключи, защото в следващия час и половина имах само няколко кълванета и една хваната перка накрая.
 
Странно е че перките не бяха активни като друг път и може би във вирчето се е навъртала и някоя зъбатка освен едрия клен.
 
Един колега ми каза, че много щука се е развъдила в реката и като нищо е намалила
броя на дребосъка в този й участък.
 
Нищо чудно да е така имайки предвид януарския ми излет.
 
Та в крайна сметка паралела между двата риболова, показва, че реката в този й отрязък държи постоянна популация от риба и винаги е добре в трудни времена, човек да я посети.
 
А догодина януари отново ще отида по нея, само че след инагурацията на новия американски президент.
 
Защото човека обеща мир и благоденствие по света, а това без да издаде заповед на рибите да кълват, няма как да стане.
 
Иначе ако се ослушват да им наложи санкции, та да видят къде зимуват раците!

https://youtu.be/4TKcFtA4abs