В Приморско година по-късно – част 1

Грабнете още свежи идеи и информация за риболов около София като се абонирате за нашия канал.

Как се приготвихме за риболов на язовир Мандрата в Бургас:

  1. Мястото е с координати:

    42.400902, 27.428964

  2. Метод на риболов

    на херабуна с директна 5,40 м.

  3. Захранка

    няма

  4. Стръв

    тесто

  5. Особености

    много силен вятър 7 – 8 м./сек.

  6. Резултат

    мнного добър за условията – две каракуди по 600 -700 гр. и др.

  7. Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие

    8

Наближи ли края на август и пощръклявам, нищо друго не ме вълнува, ако ще извънземни да са кацнали пред блока ми, само мисълта за предстоящата ваканция в Приморско блуждае в изпразнената ми от друго съдържание глава.
 
Надявам се тия зелени човечета да имат шофьорски книжки и да внимават при приземяването, че недай си Боже да одраскат или бастисат Дъстерчето, жална им майка тогава.
 
Секвестирам им летящата паница и заминавам с нея на морето, щото сърце рибарско не трае, пък те как ще се оправят с КАТ и застрахователите си е тяхна работа.
 
С напредване на годините забелязвам една тенденция на нарастване територията на България в източна посока, защото пътя от година на година до Приморско ми се струва някак си  все по-дълъг и уморителен, а съм от водачите на МПС-та дето спазват стриктно закона за движение по пътищата, но в частта му за максимално допустимите скорости.
 
В крайна сметка на втори септември пристигнахме някъде в ранния следобед на уреченото място, заедно с инструкторката ми, дето не млъква да ми дава съвети относно шофирането, независимо, че е под възбрана да гледа в скоростомера и по стечение на обстоятелствата ми се пада съпруга.
 
Дори направихме и една баня в морето, като на плажа гледката беше малко стресираща защото преобладаващото население бяха наборки и набори с рубенсови телосложения и тук, таме нещо по фино в рамките на 60 – 70 кг. и десетина лазарника по-младо.
 
Това окончателно ме убеди, че аз там работа нямам и само рибарлъка е спасението на душевният ми мир, защото иначе и хапчета за сън нямаше да ми помогнат.
 
Следващия ден беше определен за Велека и кримската мряна, защото ручейниците които дундурках близо половин месец и носех с мен бяха на последни издихания.
 
Нищо съществено от този риболов освен, че бих път до моста на Качул след Граматиково и за първи път видях какво е леска.
 
Всеки е чувал за лескова пръчка, но признавам си, до сега не бях виждал, гора от високи дървета и всяко едно от тях обградено в кръг около него от дълги прави пръчки.напомнящи на бамбук.
 
Съжалявам, че не се сетих да снимам тази гледка, защото е някак си сюрреалистична.
 
Най-накрая на 4-ти успяхме да комплектоваме ДРГ-то за последващите излети.
 
В случая да се разбира не като диверсионно разузнавателна група, а като доброволно рибарска група, в състав моя милост, сенсей Божко от Варна и Вълка, но не от Уолстрийт, а от Приморско или просто Вълчо комшия на хазаина ми.
 
Решението относно излета бе да посетим Мандрата, защото първо порталът за каналите бе затворен, а някакъв местен бабаит не ни допусна да минем през територията на владението му и второ защото само този ден синоптиците обещаваха на язовира вятър около 7 – 8 м/сек.
 
През останалите дни прогнозите бяха за 11 – 12 м/сек.
 
В София при вятър над 4 м/сек. гледам да избягвам такива водоеми, защото риболова е изключително труден и неприятен особено, когато духа насрещно, но на морето когато си за кратко, такива глезотии не вървят.
 
Някъде към 14, 30 ч. успяхме да дебаркираме на едно чудесно място, като аз и Вълчо останахме на брега, а Божко който от мерак си носеше лодката влезна с нея в шаварите.
 
При такова вълнение нямах никакъв друг шанс, освен корейката с куки на дъното и теста с повече глутен във тях.
 
Независимо от това вълните много затрудняваха отбелязването на кълванетата, а като падна и малко слънцето, ако не бяха бинокълните очила, плувката ставаше незабележима за мен.
 
В тези трудни условия все пак имах доста кълванета, като успях да бодна две много добри тлъсти бабаджанки от порядъка на 600 – 700 гр. и изпуснах поне още две подобни, едно шаранче около този размер пуснато немедлено обратно и две добри бабушки.
 
Иначе имах и късане от нещо доста едро и силно, което ми отмъкна куките и един куп дребосъци незаслужаващи да влезнат в клипчето.
 
Вълчо на фидер също бодна две бабаджанки и отделно с плувката направи два тигана дребосък, а накрая ме принуди вместо да пусна улова си, да му го дам защото ракията и бирата искат мезе.
 
Божко макар че бе в самия шавар бе наловил доста перки и две сулки, но каракуда или шаран не се бяха обадили.
 
Той предвидливо бе пуснал улова си преди да излезе с лодката знаейки вълчия нрав на Вълка от приморско.
 
Къде доволни, къде не в крайна сметка за няколкото часа до 19,30 ч. имахме достатъчно емоции за толкова трудните условия за риболов, така че мисията я броя за успешна.
 
Прекрасен язовир е Мандрата, само да уцели човек време и удоволствието му е гарантирано.
 
А къде бяхме на другия ден и какво ловихме на който му е интересно ще разбере във втората част от Приморските ми приключения през 2024г.

https://youtu.be/o7JON3buZ9w
Последвайте ни още в

Харесва ли ви този излет?

Още информация за риболов около София