Как се приготвихме за риболов на баластриера Дупките в Бургас :
- Мястото е с координати:
42.453623, 27.442819
- Метод на риболов
на херабуна с директна 5,40 м.
- Захранка
няма
- Стръв
тесто
- Особености
непрекъснато кълват дребни шаранчета
- Резултат
отличен – около три кг. дребни шаранчета
- Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие
10
Последвайте ни още вКакто всяко нещо добро или лошо, така и ваканцията си има начало и край.
https://youtu.be/0PDbweeERF4
И точно този момент дойде на 10-ти септември, когато Божко рано сутринта настъпи неговия Дъстереску обратно за Варна, а за мен бе последният възможен ден за следобеден риболовен излет по любимото ми Приморско.
През последните дни имахме няколко излета които не бяха от най-сполучливите и единственото по-интересно нещо от тях бе уловеният шаран килограмовец от Божко на река Караагач, точно на същото място, където аз преди няколко години извадих един и точно по същия метод на консервирана царевица и дълъг телескоп с къса линия с индикаторчета.
Разбира се шаранчето е пуснато обратно за доохранване и евентуално нова среща догодина.
Моят улов тогава се оказаха две прилични каракуди около 350 грама и това бе всичко от тази река.
Все пак каракудите ме изненадаха приятно, защото по приказки на местни колеги били изчезнали от известно време в реката.
Второто ни посещение на Мандрата се оказа пълно фиаско, защото при 12 м. насрещен вятър, риболова с плувка си е кауза пердута и макар че спасихме капото с понякоя и друга перка и дребна каракуда, денят беше вписан в графа неуспешни.
Интересното бе че там се запознаехме с едно семейство говорещо на перфектен руски помежду си и на въпроса ми дали са руснаци или украинци, в един глас отговориха, че са германци.
В интерес на истината онемях от изненада, защото макар и да сме на косъм от трета световна война ми се струва малко прибързано руският език да е официалният в Германия.
След това нещата съвсем се объркаха, защото мъжът ми каза, че е родом от Казахстан и 20 години е живял там, но си е истински германец по кръв и рождение.
В последствие Божко, който дълги години е работил в Германия ми обясни, че там имало много подобни по произход от Казахстан немци.
Може би са наследници на останали по тези азиатски ширини немски военнопленници от едно време.
А защо живееха в България тези казахстански немци, пък бе най-голямата мистерия, но доброто възпитание не ми позволяваше да разпитвам повече.
Та на 10-ти септември нямах право на грешка с избора на място за последния риболов по морето за 2024 година и затова реших да заложа на сигурното.
Езерото Вая в Бургас, което ми спаси ваканцията преди няколко години с един интензивен и наситен с много екшън няколко часов риболов.
Още повече, че слуховете за измрежарени Ропотамо и Дяволска река упорито се говореха сред познатите ми приморчани, а другата опция едно свободно гьолче край Черноморец до някаква кариера, бе твърде рискована защото нямах никаква информация за него и можеше да се окаже пълен провал.
Така някъде към дванадесет часа на обяд след като изпълних обряда на прощаване, топвайки меко казано позакръгленото си туловище в морето за последно тази година, оставих жената да се пържи на пясъка до късно, а аз и Вълчо поехме към Бургас.
Този път спътника ми нямаше думата, защото никога не бе посещавал Бургаското езеро и се осланяше само на моя опит.
Разбира се това не му пречеше да не млъква през цялото време, като особено удоволствие изпитваше да ми дава съвети как да шофирам.
Вая обаче се оказа тотално разочарование защото бе толкова изплитняло, че на десетина метра от брега дълбочината беше около 50 см. и след десетина абсолютно безрезултатни замятания събрахме панаира и се насочихме към възможно най-близкото съседно място, а именно баластриерите дето са ми казвали, че им викат Дупките.
Това бе и последният ми шанс за някакъв риболов в последния ден от ваканцията и силно се надявах да няма някаква неприятна изненада, която съвсем да провали денят ми.
Тези дупки са на няколко километра от Вая в посока Приморско и са нещо като междинно звено между Бургаското езеро и Мандрата.
Колегите които следят отдавна канала знаят че са ми познати от един излет преди няколко години и все пак имам някаква представа за тях.
А защо бургазлии им викат така пренебрежително, след като тези гьолове са сравними по големина с Богровските баластриери нямам никаква представа.
Спомена ми от него риболов тогава бе че те са нещо като неохраняем развъдник на малки шаранчета и сериозно риболова им може в един момент да ти писне.
Силно се надявах този път нещата да са се променили и поне някой от родителите им да се полакоми за стръвта на куките ми.
След като кацнахме на Дупките се оказа че има точно две места удобни за риболов, едното на левия гьол, другото на десния и за късмет и двете бяха свободни.
Таман се разположихме на тях и след 10 минути през които нямахме пипане Вълчо ме изненада неприятно, като си събра багажа и каза че си тръгва на автостоп за Приморско.
Този път успя наистина да ме ядоса защото ако не му се идваше, да не беше настоявал да идва с мен.
По-късно като се прибрах разбрах каква била истинската причина за това му поведение.
Ами просто не си носел шишето с огнената вода, а му се припило, толкова, че бил готов и пеша да бъхти обратно до Приморско.
Разгеле някакъв познат го видял на пътя и го прибрал с колата обратно.
Пет минути след като си тръгна при мен нещата взеха да се случват и познатите шаранчета дойдоха да ме приветстват за добре дошъл.
На много места съм топвал въдици, известни, неизвестни, близки, далечни, но никога не съм попадал на такъв естествен развъдник на диви шаранчета като тези Дупки.
Според мен трябва да ги кръстят на Шарановите дупки.
Дори си мислех да почна да събирам рибетата и после да ги пусна в Дяволската река, ега се възстанови малко популацията им там, но тъй като щях да се прибера уморен по тъмно се отказах.
За втори път тази година имам дежавю с аналогични излети на едни и същи места през няколко години.
Първия път бе на язовир Брезнишки извор, а сега и Дупките.
В интерес на истината успях да бодна и една по-добра каракуда сред шаранчетата, а и на края нещо много тежко след очевидно кълване се заплете в корените на шавара и се наложи да късам.
Не твърдя че е голям шаран, защото просто след засечката мръдна малко и като че ли легна в корените.
Понякога така се държат мустакатите дебеланковци, но и едрите костенурки също може да имат такова поведение.
Макар, че костенурка от близо три метра дълбочина е малко вероятно, то не бива да се изключва от вероятностите.
Каквото и да беше си замина с куките, а за повече нямаше време.
Набързо събрах такъма и по тъмно се прибрах доволен в Приморско.
Вълчо ме чакаше на чашка ракия с хазаина отпред на масичката пред вратата и ни лук ял, ни лук мирисал си прибра оставения в колата ми такъм.
Като си помисля, може би е по-добре, че не остана, че какви спорове щяхме да имаме за това, че пускам мезето обратно не ми се мисли.
Толкова от тазгодишната ваканция в Приморско.
Догодина да е живот и здраве отново съм там, но истината е че като чели тези излети от преди десетина години и повече, никога няма да се върнат, рибата намалява и става все по-трудна и там.
Дано да не съм прав и реките отново да се напълнят с онези люспести диваци дето късаха с лекота дебели влакна, чупеха пръчки и изправяха куки като на шега.
За сега това са само спомени, но се надявам един ден отново да са реалност!