Как се приготвихме за риболов по река Оряшка до село Фазаново:
- Мястото е с координати:
42.190975, 27.753602
- Метод на риболов
на полутежко и плувка 1 гр. с директна петица
- Захранка
няма
- Стръв
ручейник, бял червей, земен червей
- Особености
отделни големи вирове без видима връзка помежду си
- Резултат
мн. добър – около 2 кг. кримска мряна общо
- Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие
9
Последвайте ни още вВ деня на съединението, след като изпълнихме досадното си задължение да заведем половинките си на плажа и след около час престой с тях по бреговата ивица за замазване на очите им, аз и Божко се изнесохме на бегом от там, под предлог, че не е коректно да караме Вълчо да ни чака за поредния следобеден риболовен излет, планиран още предния ден.
https://youtu.be/Npf6IU4RTBA
По мое предложение бяхме решили да навестим Оряшката река при Фазаново, но в частта й към горско ловното стопанство, за да търсим там митичната кримска мряна.
Преди няколко години бях посещавал тази река, но само до моста преди селото, защото пътя към горското стопанство не е за обикновен автомобил, невнимателно шофиране и крехка психика реагираща болезнено при звука на изметнати от колелата камъни, чукащи отдолу по шасито.
Пътя е постлан с едри къде натрошени, къде не камъни, които в дадени участъци така друсат, че по-добре е човек да си остави кастанетите в жабката иначе рискува да ги глътне дори и да ги е залепил предварително с Корега.
Красотата обаче от заобикалящата природа и самата река е невероятна и просто си заслужава човек да изтърпи тези неволи дори само да се полюбува и слее с природата.
Единствените коли и хора които може да срещнете там и то много рядко са джиповете на горското и гранична полиция, а нощем и някой трафикантски подобен автомобил натъпкан с мигранти до пръсване, желаещи да гостуват за постоянно на западноевропейците.
Диво, красиво и неизвестно място, където друг колега с въдица едва ли бихте срещнали.
Самата река е също много необичайна и странна, особено в сезона на маловодието.
Състои се от големи и дълбоки вирове, които или нямат връзка помежду си, или имат съвсем малки бързейчета.
Наводнението мисля през 2014 г. е издълбало тези огромни за такава рекичка вирове и е съборило доста дървета около тях.
Трябва да отбележа че тази река е едната от двете реки заедно с Узунджарийската, които образуват при сливането си над Китен, река Караагач.
Що се отнася до обекта на риболовния ни излет, то кримската или още черноморската черна мряна е един от най-желаните за мен видове риби, които търся по южното ни Черноморие, защото е рядкост и макар да я има и в добри количества, то е само на определени реки.
В крайна сметка след като заснех първият възможен вир и бях готов веднага да чучна на него, по предложение на местния ни гид Вълчо се установихме на третия или четвъртия такъв намиращ се на около 2 км от първия.
Аз и Божко прецапахме през плитката част и се настанихме на много удобни и сенчести места отсреща, а Вълчо остава от страната на пътя.
Че хванахме мрянка хванахме, макар и не толкова колкото ни се искаше, но дето се вика доволно, като този път нашия приморски приятел ги набара в края на вира на свечеряване и им разказа играта.
Тази странна птица Вълчо, който по къси гащи и ръкави бе способен да мине през най-високата коприва и тръняк и после се киснеше като бивол по половин час нагазил във водата, беше много забавен когато привечер наизлязоха крилатите кръвопийци, защото за да се предпази от тях през 15-тина минути се мажеше с ракия, която всеки път си носеше в едно шишенце с него.
Виждайки как тя реално отива на вятъра вместо вместо да задоволи вътрешната му потребност, изливаше гласно цялата си ненавист към тези насекоми, дето му харчеха животоподържащата течност залудо.
В крайна сметка направихме един чудесен и нетрадиционен за този морски край излет, където в сладки води се търсят основно шарановите риби, а черната мряна е обикновено случайно попадение, а не целенасочен обект на риболов.
Два дена след 6-ти септември решихме да повторим излета, обаче да покъцаме на първия вир който заснех още в началото, като се готвехме да им скъсаме трътките.
Лошото бе че аз изразходвах остатъка от умрелите си ручейници на предишния излет, а червеите в Приморско бяха свършили и нови щяха да дойдат след няколко дена.
Затова се опитахме да извадим от торището при затворения портал за каналите на помпената, но ударихме на камък, защото се оказа прегоряло.
Така, че със съвсем малкото останали от предния път и няколкото, които Вълчо бе изровил в градината си отново се застопорихме на Оряшката река, но както вече споделих на първия от възможните вирове.
Този път късмета въобще не бе с нас и боднахме с Божко по две, три мренки и това беше всичко.
Всяка река си има някакъв проклет и досаден вид риба, която е напаст за риболовеца.
В софийско това са пръскачите, от които няма отърване.
По южното Черноморие тази роля я изпълнява лупавеца.
Това са рибки нещо подобно на малки кленчета, които лакомо се нахвърлят върху всяка стръв до която се докопат.
Та тази малка гадинка в този вир бе в огромни количества и заради нея риболова не можа да протече нормално,
В крайна сметка Вълчо се оказа прав, че колкото по-нагоре се качваш по реката, толкова мряната се сгъстява във вировете, а и големи кленове наричани отново лупавци, е възможно да ти клъвнат.
Макар и с по-високи и здрави от обикновен автомобил превозни средства, не ни се караше по този ужасен път още няколко километра, но догодина да е живот и здраве, вече претръпнали веднъж може да дръпнем още нагоре по тази прекрасна черноморска река, пък каквото сабя покаже.