Петъчния дъжд, даде напразни надежди на жената, че в събота ще си остана вкъщи и ще свърша някоя и друга домашна задача.
 
Викам й:
–          Абе жена, аз тоя дъжд го чакам трети месец и точно сега, когато реките са станали плавателни и рибата е почнала да кълве, като навиждала, тая да си седя вкъщи, няма да я бъде.
 
–          Освен това аз съм юнак и мен дъжд ме не плаши, затова утре отивам да върша юнашки подвизи по Ботуня.
 
 
–          Пък и в народните песни и приказки  „юнак вино пие или със змей горянин се бие”, някъде да си чула в тях, „юнак лозе да копа”, така че утре съм на позиция по реката пък ако ще, кво ще да става.
 
На другия ден някъде около 11 ч., преминал успешно Петроханската световъртежница, вече се бях разтоварил на предварително набелязано от Гуглето местенце след Стояново, между двата Вец-а, което бях избрал по съвет на един колега от Вършец.
 
Реката, макар и леко замътена от дъжда предния ден, беше твърде далече от представата за пълноводна и очакванията ми за геноцид над мренското й население се изпариха в мига, в който я зърнах.
 
А иначе очите да ти се напълнят и душичката да ти се отпусне – абе красота, та красота! Спокойствие и дивотия!
 
Мястото удобно отвсякъде, няма клони да ти пречат и можеш на воля да си рибозамяташ петицата, без да се оглеждаш непрекъснато над главата, а колата отзад на 10 м. на сянка.
 
Вирчето, вярно яко поспаднало и замътено, ама пак си има едни 60 – 70 см., дето са си все пак някаква надежда за успех.
 
Само да не беше тая шибана болежка в стъпалото на левия ми ходилник, дето ме събуди снощи и не ще да мине, пуста да опустее.
 
Въпреки нея, врътнах едни трийсет метра по брега и намерих още едно удобно място, но малко по-малко от първото, така, че явно места бол тука.
 
Първоначално замятах към края на вира, дето видимо изплитняваше, с идеята, че мренчетата през деня се разхождат по плиткажите.
 
Може и да бяха там, но пълчищата пръскачи завардваха стръвта ми още с падането й във водата и нищо друго не можеше да се дореди.
 
Изместих се няколко метра в страни, така че да мога да хвърлям в по-дълбоката част на вирчето и турих плувката за проба.
 
Веднага последва кълване и първата мрянка за деня бе факт.
 
След, като установих къде мога да разчитам на успех, върнах полутежкото, защото скоростта на течението беше много по-подходяща за този метод и не ми се прехвърляше постоянно.
 
Това даде резултат и въпреки, че и тук ручейника ми често бе обект на опити за присвояване от пръскачите, все пак успях да бодна десетина мренчета и някоя и друга кротушка.
 
Като размер мрянката, макар и мерна е далеч от забележителните габарити на братовчедите си в Струма или Искъра, но пък удоволствието не е по-малко щом я заковеш на куката.
 
По едно време, таман си мислех, че дори дребно кленче не ми е клъвнало, когато пръчката се огъна след засечката на едно пикливо пипане и един хубавец ми образува мравучкания по тялото от рязкото и неочаквано качване на адреналина.
 
Все си мислех, че привечер ще излезе някоя и друга 25-ца или по-голяма мустаката красавица, но нещата към 18, 30 ч. вървяха на приключване на кълванетата и нашествие във вира на кротушките.
 
Така, че събрах и достатъчно ботунясал по Ботуня, поех обратно, че си е път и завой та ум да ти зайде.
 
Че ще има и друг път да идвам тука, ще има със сигурност, щото е голям кеф и спокойствие, само, че ще я издебна да е пълноводна – пък тогава да видим има ли мустакати бабаджанки тук и кон боб яде ли.

https://youtu.be/020rjOWfdFY