Твърдата увереност на де що има синоптик, че в съботния ден ще настъпи небивала инфлация на парниковият ефект и температурния Доу Джоунс ще падне с 9 градуса на Софийската климатична борса, със съпътстващи силни ветрове и проливен дъжд, ме накара да променя риболовните си навици и да се възползвам в петъка от последния топъл ноемврийски ден, пък било то и работен.
 
Все пак 12 градуса за последно през тоя месец не си бяха за изпускане, защото за една голяма част от софиянци това си е направо стайна температура, гарантирано осигурявана от Столичната Топлофикация, независимо от твърдението й, че предоставената топлина е близка до тази на слънцето и за това цената на услугата е съпоставима с цената на полет до него.
 
Та в петъка някъде към 12 ч. на обед, въоръжен до зъби включително и с директната седмица, на която дължа хиляди благодарности за многото приятни моменти именно на това място, Лесновската река край Долни Богров под магистралата, пристигнах с един куп спомени и тайна надежда за успех.
 
Не бях идвал тук по една или друга причина за сериозен излет от 6 – 7 години и тръпката на очакването си бе като за непознато място.
 
За съжаление на реката заварих доста колеги, най-вече щукари, които бяха вече заели няколкото по-дълбоки и перспективни вирчета, така че не ми остана друга възможност освен да се настаня на първото място на което бях започнал някога риболовите си в този участък на реката.
 
То не е от особено атрактивните с дълбочината си места и за това може би не бе влязло в полезрението на тападжиите дебнещи зъбатата гад, но аз съм имал добра слука по него на кленове, перки и дори добра щука.
 
Към 13 ч. най-накрая приключил с натъкъмването и цивилизоване на мястото с оскубването на малка част от пречещия ми отпред шавар, дадох шанс на петицата и плувката, защото 7–те метра бяха предвидени за краен случай.
 
Не виждах смисъл да почвам с тях, защото се намирах в самото корито и съседния бряг бе напълно достижим с превърналата се напоследък като част от тялото ми петица.
 
Да не говорим и за надвисналите отсреща клони, гарантиращи рано или късно заплитане на дългия телескоп в тях, а и да работиш непрекъснато на изтичане с една значително по-тежка заради дължината си въдица си е досадно предизвикателство.
 
Така, че стратегията ми за деня включваше три етапа.
 
Петица на плувка, петица на полутежко и ако и на нея не иска, включване в действие на тежката артилерия, демек седемте метра.
 
Нещата някъде след десетина минути изтичане взеха да се случват с първата прилична перка за начало и няколко кълванета впоследствие.
 
Доброто начало обаче беше колкото да ме подлъже още половин час да продължа да разчитам на плувката, без повече да имам каквито и де е основания за това, защото рибата изведнъж изчезна някъде и каквито и иширети да правех с дълбочина, грамаж, стръв, начин на водене, нищо не бе в състояние да я провокира да клъвне повече.
За това приложих етап две и полутежкото беше на ход.
 
Тук нещата определено станаха нормални и скоро още няколко перки се озоваха в живарника, а си имах и непрекъснати пипания.
 
Времето макар и топло и безветрено изпадаше за по петнайсетина минути в мрачно настроение и чат пат припръскваше малко дъждец, колкото да ти образува нерви и да се чудиш да слагаш ли люспата или да изчакаш още малко.
 
По едно време се образува и красива дъга насреща примамваща джендърски настроената част от населението да мине под нея и да се озове на другия бряг.
 
Тъй като за мен в тоя живот вече е късно за подобни съмнителни експерименти, само и се любувах и се опитах да я заснема.
 
Към 15 ч. рибата се активизира и започнах често да вадя кленчета недорасляци, дето пипаха на почти всяко хвърляне.
 
Имах и страхотен удар, който извъртя пръчката на 45 градуса и почти я измъкна от стойката, но при засечката не успях да убода нищо.
 
Кленеядата продължи до към 16, 30 ч. и внезапно спря.
 
От този момент до мръкване в 17, 30 ч. имах два три удара, една много добра перка и това бе всичко.
 
Това де плуваше в живарника го изсипах обратно и се прибрах със смесени чувства вкъщи.
 
От една страна доволно пипания за деня, от друга сравнително добри перки но малко, за сметка на дребен клен но много.
 
В неделята след синоптикоапокалиптичната събота, от чисто любопитство отново се запътих към Лесновската със абсолютното намерение да ловя на същото място и да видя как се отразява спада на температурата с девет градуса на кълването на рибата.
 
Този път бях единствения по тези места, ако не броим един ловджия минал отсреща дето нещо си говореше или сам или на кучето си, така и не разбрах.
 
Ама то според жена ми трябва да си от хората дето си говорят сами на глас за да излезеш на риба или лов в такова време.
 
Аз харесвам риболова в студено време и дори в някои отношения го предпочитам пред знойната жега, защото тогава ако не съм под чадъра на сянка не може да ми се отвори термостата и току виж съм прегрял и баялдисал.
 
В това отношение си приличаме с Фронтерката, дето тича като млада булка на по-хладното време, а жегата не и понася добре, ама дето се вика с какъв се събереш такъв станеш.
 
Не ги разбирам колегите дето зазимват и чакат пролетта за да подновят походите си.
 
На тази географска ширина за мен мъртъв сезон няма и това, че малко ще те пощипне студа и ще понамокриш крака в снега, не е пречка за активен риболов, а само повод за допълнителни емоции, особено ако излета е успешен.
 
Нещата започнаха твърде добре, защото с първата засечка се сборих с една много богоугодна перка от рода на бабаджанките, с които отдавна не бях имал вземане даване, така че нещата започнаха повече от доволно.
 
Вярно, че и в петъка бях извадил една едра перка, но тази бе поне със стотина грама по-голяма.
 
Викам си още няколко такива и ще ми осмислят мръзненето за деня.
 
Но нещата тръгнаха в друга посока и повече перка не ми пипна, нито едра нито дребна.
 
За сметка на това след половин час и едно леко попипване, засякох нещо най-вероятно клен определено далеч над килограма.
 
Защото въобще не ми даде да изправя тоягата, а се мъчеше да я издърпа от ръцете ми, направи няколко кръга на повърхността и със силен порив изправи куката и си замина.
 
Това се случи без особено пляскане или уплах на рибата, просто бе убедена в силите си и ми ги демонстрира напълно, а и да си призная ме хвана неподготвен и леко отпуснат при засечката.
 
След петнайсетина минути отново не кой знае какво почукване и пак борба с по-едра риба, клен около 400 гр. и доволно екшън във вира при ваденето му.
 
После пак 10-тина минути и още един подобен заразхожда куката във вира.
 
И пак адреналин, емоции и всичко онова за което обичам този спорт.
 
Таман си виках, че това ще е всичко за деня, защото наближаваше 16,30 ч. и ако рибите имат график, то щяха да спрат с храненето и пак почукване с леко разтрисане и отново огъната тояга.
 
Братовчед им на предишните клендаци бе решил да се направи на мъж пред дамите във вира, като си играе на надърпване с мене, ега ме вкара във водата.
 
Е не стана и победих, но си бе напрегнато състезание.
 
Това бе и последното пипане за деня и до 17,30 ч. нещата се повториха от петъка.
 
Във вира все едно бе паднала бомба и нищо повече не клъвна.
 
В интерес на истината не съм очаквал толкова ярко потвърждение на правилото, че студеното време предизвиква големите и предпазливи иначе рибоци, да се активизират, а дребосъците някак си намаляват кълванетата пестейки енергия в студените води.
 
В рамките само на два дена и девет градуса разлика в температурата рязко нарасна грамажа и на перките и на клендаците.
 
Кой каквото иска да говори това не е късмет, а просто разно застудяване и затова определено си заслужава, човек да поизмръзне малко и да се понамокри, но да не пропусне тези възможности.
 
А пък после вкъщи и ракийката ти е някак си по-сладка и топлото на дома някак си по-сгряващо, а батериите ти фул до горе.
 
Или с две думи – Кеф сезон няма!

https://youtu.be/ERVxRqR69B8