В последно време такъв карък ме е загнявил, че отърване няма.
 
Реките станали на рекички и общо взето положението е дето пееше  Диана Експрес „Дъжд! Дъжд няма да вали.”
 
Перничани изпиха язовир Студена да им се не надяваш и сега са принудени да бастисат ракията за миене и пране, живи да ги ожали човек.
 
А температурите вън пролетни, та мечките и Павката не могат да зазимят.
 
Така да изкарат до първи март, пък после да става каквото ще.
 
Абе шашава работа отвсякъде!
 
Тая черезвичайна обстановка ме принуди да взема крути мерки в неделята и да посегна към болонезата дето от шест, седем години стои наказана в ъгъла и чака своя миг слава.
 
Е дочака го, защото дестинацията Струма около Благоевград изисква задължително подобна алтернатива в снаряжението.
Дали заради годините или просто нагласата ни за спокойствие сред природата, с Павката сме станали твърде териториални екземпляри, като африкански хипопотами и присъствието на повече колеги около нас ни напряга излишно.
 
Та в крайна сметка избягвайки тълпите риболовци на общоизвестните, лесно достъпни и явно дашни места по поречието на реката, се озовахме към 12 ч. на един дълъг и разделен на плитък и малко по-дълбок участък вир, в началото на село Железница, зад тунела преди селото.
 
Липсата на други колеги, множеството бляскащи риби в него и напредващото време го предопределиха като нашия избор за деня и зарът бе хвърлен.
 
Павката дали от мързел или привлечен от бляскащите рибоци избра да пробва късмета си в плиткажа, непосредствено до автомобила, а аз реших да инвестирам във физически усилия, нещо нетрадиционно за мен и да се отдалеча на тридесетина метра от него нагоре по течението, там където вира се удълбочаваше видимо.
 
Разгеле някъде към 13 ч. се бях натакъмил и включих на първа с макарата, обирайки излишното влакно при далечното ми замятане.
 
След три, четири уточняващи дължината и дълбочината прехвърляния, регистрирах и първия опит за отмъкване на стръвта ми от някакъв представител на клас риби.
 
При следващото изтичане, нахалника бе наказан с убождане и принудително довеждане до мен.
 
Оказа се морунажче, което в интерес на истината, малко ме разочарова, защото се надах някой скобар да ми сефтоса, още повече, че Павката вече бе извадил един.
 
Но както се казва, риболова е „Кво дал Господ”, така че приветствах с welcome и го оставих под временен надзор в живарника.
 
Не след дълго го последва още един подобен калпазанин и на мен взе да ми просветва, че скобара е на обяд в плиткажа, а тук явно бандитстват морунажите.
 
Както споменах Павката бе сефтосал с един скобар, но това ударно начало не успя да се развие в сериозна тенденция, заради плитката и най-вече бистра вода, караща рибите да  се отнасят крайно подозрително към отправените вкусни оферти на куката му.
 
Все пак имаше и някои попадения от мренки в задоволително физическо състояние, които имаха наглостта и безразсъдството да се заядат с него и стръвта му.
 
За разлика от мен, при Павката нямаше и помен от морунажчетата.
 
До към 15, 30 ч. аз продължавах да се надлъгвам основно с тоя вид рибета, като често измежду тях се включваха и невръстни кленчета за разнообразие.
 
Кога снимал, кога не но интензитета на кълванетата бе относително добър и на почти всяко изтичане се налагаше да засичам след явно кълване.
 
По едно време ме добараха пръскачите и това ме принуди да си позволя нецензурни изрази относно женската част на родата им, но ефекта от тази ми волнодумност бе нулев и гадовете не ме оставяха намира.
 
При ваденето на първата мрянка изпитах истинско облекчение, че любимата ми рибка все още е активна и там където има една, обикновено има и още.
 
Така и стана, но бе в рамките само на половин час и резултата не бе повод за гордост.
 
Все пак за мен винаги е удоволствие да извадя от водата, тази борбена рибка, независимо от метода с който я лова в момента.
 
До стъмване Павката също извади няколко мренчета и накрая затапи с още едно скобарче.
 
При мен от морунажчетата и мренчетата след 16, 30 ч. нямаше и помен и нещата се канализираха в кленче на всяко изтичане, така че по-едно време взе да ми писва.
 
Стоенето ни до мръкване беше абсолютно безсмислено, защото рибата се разигра и зацапа из вира, но нямаше никакво намерение да кълве повече и плувките само правеха ялови тигели по дължината на вира без да индикират дори елементарен интерес към червеите ни.
 
На тръгване изтръскахме обратно във водата двата тигана риба, дето плуваха в живарниците ни и в настъпилия сериозен мрак успяхме сериозно да се омотаме на излизане, та се наложи да се връщаме обратно по следите си, докато издраскаме до асфалта.
 
В крайна сметка не бих казал, че счупих каръка си, но в сравнение с царящата безнадеждност по любимите ми места около София, все пак имахме приятни емоции.
 
Струма си е Струма и човек винаги може да разчита на що годе приличен излет по нея.
 
Кога напълни живарника до горе, кога на половина, а има и такива моменти колкото да покрие дъното му с рибета, но винаги се прибира със заредени батерии.
 
Сега прибирам болонезата отново в ъгъла да почива до следващия път.
 
Като гледам прогнозата, че общо взето е без изменение, а и ме сърби крастата да реванширам по тези места отново през идващата зима, този път май няма да се застои толкова дълго време без работа и следващото посещение може да се окаже значително по-скоро от колкото си мисля.
 
Абе знае ли човек, какъв вятър ще го завее следващия път!

https://youtu.be/J4Dvp_r3dTg