Тази година маловодието превърна септември от любимият ми месец за риболов, в кошмарно и ялово начало на сезона в който всичко с перки трябва да кълве яко, за да трупа запаси за зимните несгоди.
 
Добре, че риболова ми е хоби, а не прехрана, че досега да съм предал Богу дух.
 
До такава степен съм се разочаровал от последните излети, че ако по някаква случайност хвана златната рибка, то единственото ми желание ще бъде да почнат рибоците да клюцат, а световният мир, климатичните промени и всеобщото щастие, ще останат за друг път.
 
В неделята с Павката бяхме намислили да посетим Пазарджишко, ега там е по-различно от мъртвилото по софийско.
 
Само, че пътьом на мене ми хрумна да се отбием за взгляда на едно водоемче във Вакарел, което бяхме забелязали от магистралата и все се канехме да го проучим.
 
Слънчевото и топло време беше абсолютна гаранция, че популярният израз „Измръзнал като вакарелски спирач”, нямаше да важи за нас този ден.
 
Така, че „Речено, сторено” и след половинчасово лутане заради използването на съвременната Ди Пи Ес технология, най-накрая бяхме на брега му, след като се доверихме на традиционното „Попитай местен”.
 
Общо взето малка донякъде красива и доста поспаднала локва, в която на повърхността цял ден плуваха големи пасажи от малки и средно големи каракуди.
 
Решихме да направим едно две хвърляния ей така за оправдание на изгореното гориво докато го открием и ако нищо не се получи да продължим към първоначалната цел.
 
Е да ама Павката с първото хвърляне веднага отбеляза точка с една що годе прилична каракудка и това реши мача в полза на гьолчето.
 
Къде да мааме още стотина километра, отиване и връщане и евентуално да установим, че всичко е било напразно, когато тук рибата явно само нас чака и се кълне, че ще кълве непрекъснато.
 
Макар да имаме достатъчно опит и едно наум с такива рибешки обещания и хваната от първо хвърляне риба, все пак любопитството и надеждата, че този път няма да бъдем излъгани в очакванията си надделяха над здравия разум и разпънахме такъми.
 
Докато се наглася, Павката този път изоставил директната петица и механизирал се от вкъщи с триметров телескоп с водачи и макара, вече беше навъртял няколко каракудки и дребни костурета, та по всичко изглеждаше, че е дошъл краят на черните ни серии.
 
Аз традиционалист до мозъка на костите си и най-вече от мързел, заложих на любимата си тактика с директната петица и след петнайсет минутно опипване на почвата демек дълбочина, предпочитана стръв и други дребни нещица, извадих първата си каракудка опитала трохата ми.
 
Направи ми впечатление, че от двете страни рибока имаше по люспите две кървави червени петна и веднага изникна в представата ми аналогията на болестта червенка по рибите.
 
Някой от рибетата на Павката също бяха в това състояние и независимо, че така или иначе нямаше да взимаме заложници за вкъщи, това развали малко настроението ни.
 
Гьола някога е бил арендуван, но после изоставен.
 
Определено е доста посещаван, защото има направени поне 10-тина места със забити чатали по брега.
 
Дъното е песъкливо-чакълесто и няма водорасли или закачки, така, че любителите на дънния риболов могат да се чувстват комфортно.
 
За съжаление е толкова спаднал, че традиционните шавари са останали на сухо и няма реално убежище на рибата в момента.
 
Може би именно поради намалената му вместимост, други местни колеги освен две деца дошли привечер нямаше.
 
Хубавото е че в него няма слънчева пираня, но за сметка на това е пълен с раци, които изтормозиха най-вече Павката, който след поредния закачил се на куката му в отчаяние кълнеше с онзи призив, който обикновено недоволните футболни запалянковци отправят към съдията свирил несъществуващ фал.
 
Предложих му да употребява думата педераци, която в крайна сметка прие и донякъде поуспокои нервните му изблици.
 
До 13 часа рибата особено в зоната в която замяташе Павката някъде към двадесетия метър, недостъпна за моята петица, беше относително активна.
 
Там се случваха и основните събития с кога извадени, кога откачили се рибета или ялови педерачешки кълванета, когато изведнъж тоягата му се огъна максимално и някакво торпедо потегли към средата на гьола.
 
За съжаление 12-цата му кука не и издържа теста за лоялност и предпочете да отплува прикачена към устата на новият и собственик, а плувката с останалата част от линията полетя изсвистявайки във въздуха за да се оплете в крайна сметка в неразплитаемо кълбо около пръчката му.
 
Това ме накара да разпъна седмицата, която от няколко години не съм ползвал, но този път я бях взел със себе си поради плануваното Пазарджишко посещение на място където със сигурност щеше да е по-полезна от петте метра.
 
Таман я разпънах и рибата по команда изплува по повърхността, като на места гьола почерняваше от пасажите и престана да пипа.
 
Всякакви опити с дълбочина, стръв, номер на кука, бяха безрезултатни и освен по някое дребно костуре, нищо друго не кълвеше.
 
Странно е че това състояние се запази до края на риболова и чак привечер с много настояване и зор от моя страна успях да хвана две случайни каракудки.
 
На притъмняване имаше и един скок и як плясък на два-три килограмов рибок, най-вероятно шарковец, който по случайност и двамата успяхме да видим.
 
Така, че любителите на риболова на тази риба, могат да бъдат сигурни, че я има в гьола.
 
В крайна сметка не особено доволни от излета и задоволили любопитството си от това ново за нас местенце, към 19,30 затворихме пазара и поехме обратно.
 
Предполагам, че има и други колеги които са забелязали от магистралата това гьолче и са се чудели какво може да плува в него.
 
Та ако с това клипче сме им помогнали да се ориентират и да добият представа значи не сме си изгубили напразно времето.
 
Ние едва ли ще го посетим отново, макар и видимо да има риба в него, най-вече заради малкия му мащаб, двете срещи на Павката при обиколката му на околността със сухоземни еднометрови змии и близостта доколкото разбрахме и на други подобни гьолчета, които може да се окажат много по перспективни места.
 
Така, че засега минавайки покрай него по магистралата ще го броим за отметнато и зачеркнато.
 

https://youtu.be/toe8wcxHCY0