Кроях големи планове за 4-те почивни дни, за скитане с тоягите по знайни и незнайни места, но както се казва „Човек предполага, а Господ разполага”, та в крайна сметка изкарах три дни по река Джерман.


Тъй като и трите дни с мен бяха колеги с имена Сашо ще взема да я прекръстя на река Сашовица, щото и без това Джерман ми звучи малко по германско му.


Та първия ден със Сашо Попов се курдисахме на добре познатите ни места от предишното идване, аз в бързея след мостчето, той на 20-тина метра след мен при големите камъни в реката.


Още с първото замятане, последва характерният рязък удар и първата мренка дойде за селфи.


След това обаче почукванията се разредиха и с много труд и мъка до вечерта направих да речем доволен риболов.


Някъде към 15 часа както си седях лежерно на столчето видях тубата си вода да ме подминава като скиор флагче, плувайки във водата.


Едва тогава забелязах че реката е рязко дигнала нивото си и се наложи да проведа спасителна акция на останалото си оборудване, за да не замине по течението ида го търся после в Гърция.


В крайна сметка всичко бе спасено на цената на пълни с вода ботуши.


На другия ден отново със Сашо Попов решихме да въведем в мренското братство и кумеца му Пепи.


Та за да сме сигурни, че свещенния ритуал ще бъде изпълнен както трябва и с гарантиран успех отново се изтъркаляхме по магистралата до реката.


Този път обаче аз се натакъмих на ново място, толкова мренско, че едва ли има по-голяма класика от него.


Не след дълго започнаха и мренцоците, които определено бяха от добре похапващите си и доста силни рибоци.


Тамън бях влязъл в ритъм, когато след поредната засечка, рибата скочи над водата.


Това поведение е характерно за пъстървата или щуката, но не и за баба мряна.


Нещото се дърпаше яко и в крайна сметка се оказа един много хубав клендак, с което се убедих, че в реката има и друг вид риба освен мряната.


Вечерната проверка на тръгване показа, че Пепи успешно ръкоположен в мренски сан и практикуването на този вид риболов скоро ще го завладее напълно.


Последния почивен ден този път с колегата Сашо Собаджиев, човек който и на сън лови черни мрени, отново забихме към Дупница.


Аз с идеята да разработя новото място, а Сашо да се запознае с реката.


Разположени на двадесетина метра един от друг, аз на мястото си, той малко след мен зад дървото в края на вира, започнахме да къцаме мренчоците.


Не знам името Джерман свързано ли е по някакъв начин с Германия, но със сигурност тамошната мряна се родее с нашата, защото рибите се бяха строили в редица и с маршово плуване и немска дисциплина, кълвяха една след друга.


Това състояние на умопомрачителен екшън продължи до 15, 30 часа, когато явно по сигнал свише, рибите минаха в отбрана и кълванетата станаха „на час по лъжичка”.


Едва към 19 ч. започна отново активизиране, но след като невиждайки вече добре се закачих три пъти подред в пуловера си и сътветно му направих три нови бримки, с огромно нежелание прибрах тоягата и зацепихме на обратно.


В крайна сметка тези три дена по Джерман ме намрениха предостатъчно и ако риболова беше нормална болест, би следвало да не мисля скоро за него.


Само, че той не е, а по скоро състояние на духа, та на връщане по пътя със Сашо кроихме планове за следващите ни риболовни подвизи.

https://www.youtube.com/watch?v=mGr57Enz1kk