Безумно красива и много слабо рибопозната поне за мен, река Нишава от отдавна дразни въображението ми.


За това в събота с колегата Сашо Попов зацепихме по трансмигранската магистрала към Калотина и Беренде извор.


След няколко уточняващи спирания за удобно място намерихме такова на едно бентче след селото и разпънахме такъмите.


Действително мястото бе превъзходно от където и да го погледне човек и нямаше абсолютно никаква видима причина да не прекараме поредния чудесен излет.


Но както винаги става невидимата на пръв поглед причина, която на моменти се превръщаше в напаст се нарича пръскач.


Дребен, гладен и нагъл подлец, който дори големите куки не могат да спрат да унищожава всичко което става за ядене закачено на тях.


В крайна сметка след като този наглец унищожи 10-на ручейника, най-накрая последва мощният удър който чаках и една относително прилична мрянка цъфна на куката.


Скоро последва, втора и светът започна да ми се струва изведнъж някак си по-хубав.


Не бих казал, че се скъсваше да кълве, но на няколко минути следваше почукване и засечка, по-често напразна отколкото с хваната риба.




Обезпокоителното бе, че размера на уловените рибоци вместо да се увеличава към старша възраст, намаляваше до под критичния минимум сантиметри.


Сашо по едно време се паркира от другата страна на бента на аналогична на моята площадка и вместо да му потръгне принесе в жертва няколко оливетки барабар с кукичките.


Това и любопитството да разгледаме и други места ни накара да се изнесем от бента към село Беренде, където след половинчасово обикаляне намерихме перфектни места в близост до един брод на реката.


Странно бе, че не срещнахме други колеги, което си е лош знак както и да го погледне човек.


Да по някои места намирахме следи от нашего брата риболовеца, но бяха сякаш от преди ледниковата епоха – забити в земята и вече изгнили чаталести колчета или зарити наполовина в земята около брега пластмасови кутийки от купешка стръв.


Пътеките водещи до видимо ползвани места бяха обрасли с еднометрова растителност и явно по тях човешки крак не бе стъпвал най-малко от пролетта.


Въпреки негативизма на тези сигнали и тъй като надеждата умира последна заметнахме и зачакахме да се активизират сериозните размери.


Чакахме, чакахме, но не дочакахме.
Дребосъка продължаваше да ни преследва и тук, а пълчищата пръскач похапваха на воля стръвта ни.


Иначе диво и красиво. Абсолютно усамотение където единственото живо същество, което може да ти наруши спокойствието е изкочил от гъсталака загубил се бежанец или мечка малинарка.


Не знам какво да си мисля за тази река, видимо има големи риби в нея. Поне ние видяхме хубави и едри кленове, дори мисля, че мернах и туловището на едра пъстърва.,
Но мряната като чели е от някакъв дребен местен вид и не достига размерите на посестримите си от другите реки.


В интерес на истината се колебаех да споделя този излет публично, защото очакванията ми бяха много по-големи от постигнатия резултат, но все пак има много колеги, които може би не са посещавали като мен тази река и тази информация ще им е от полза.


Въпреки неудоволетворяващия риболов, не бих казал, че не прекарахме приятно, защото освен сравнително малкият размер на мрянката, всичко друго бе в повече от доволно – достатъчно удари, красива природа, бистра като сълза вода и спокойствие каращо организма ти да забрави за всякаква несгода или тревога.


Може би някой ден ще я посетя отново и тогава реката ще бъде по-благосклонна да разкрие тайните на едрата мряна по нея.

https://www.youtube.com/watch?v=cGlLjVDN49Q