Септември е и най-накрая дойде време за дългоочакваната почивка в Приморско и риболовните ми набези по Дяволската река.


За съжаление положението с шарановите риби е трагично.


Явно много ток и мрежи са играли по реката през годината, та не са оставили дори водна змия в нея.


Караагач се оказа забранена със заповед на ИАРА до 30 септември поради маловодие и мор на рибата в нея.


Идеята да се транпортирам надалеч с туристическа лодка по Ропотамо и привечер да се прибера с последния курс се оказа утопия, тъй като никой лодкар не иска да рискува приближаване до брега.


За това единствения риболов който ми остана е търсенето на морски кефал в устието на Дяволската река на плажа.


Не, че кефала бе навлезнал масово в реката, но чат пат се вадеше по някоя бройка и то добри кефали между 600 гр и кило.


Първия ден някъде към 16,30 ч. си намерих място до един колега руснак, закупил си малка боксониера в Приморско.


От отдавна не ми се бе случвало да упражнявам моя безупречен руски, който много прилича на черковнославянски, но в крайна сметка се разбирахме идеално.


Първия кефал хванах още на третото хвърляне и след няколко минутна схватка се оказах крайният победител.


След петнайсетина минути и Саша закачи кефал, който се оказа от онези животни гонещи килограма и създаде достатъчно емоции, както за него така и за нас зрителите.


Интересното бе, че тъкмо преди да му клъвне се шегувах, че никой не носи кепче освен мен, но аз бях оставил дръжката му в колата и ме мързеше да ходя да я взема.


За това когато му помогнах да извади рибока се наложи да проявя завидно майсторство и търпение за да не го уплаша и да скъса.


След тази драма вече на свечеряване плувката ми отново изчезна и още един път изпитах незабравимото удоволствие от борбата с тази силна риба.


На другия ден следобяд се чучнах на около 20 м. в ляво от вчерашното място и тъкмо се бяхме заприказвали с колегата до мен, когато му клъвна и извади едно добро парче.

Последва, второ такова и трето при което явно килограмите и силата бяха в излишек, та на два метра от брега скъса и изчезна.


Тази година по реката плуват няколко лебеда, които въобще не се плашат от хората, а на против.
Подскоците, псуването и ръкомахането вместо да ги плашат ги привличат, защото предполагат че ги викаш да им дадеш нещо за ядене


В края на крайщата вече премирен, че тези красиви гъсоци са изгонили рибата, с изненада установих, че плувката ми я няма точно до ятото и засекох.


Кратка схватка и моят кефал се озова в живарника.


След двадесетина минути нещата се повториха, но този път нещото от другата страна на въдицата теглеше двойно и тежеше много повече.


Предвкусвайки трофеен успех и сигурен в победата се наведох да видя дали съм включил камерата и отпуснах леко влакното.


Това бе достатъчно за опитния боец насреща, който успя по някакъв начин да измъкне куката и да ми покаже средна перка.


За мое съжаление това бе и последният сериозен кефал който ми клъвна.


В следващите два дни рибата не бе активна и те преминаха под мотото „надеждата умира последна”.


Тази година риболова по любимата ми река, се оказа малко разочарование в сравнение с очакванията които имах.


За сметка на реката обаче, морето преди да си тръгнем започна да изплаща на рибарите годишни дивиденти от незапомнени количаства паламуд.


Но това е друга тема за която аз не съм подготвен.

https://www.youtube.com/watch?v=Ez0kmNobvOc