Жаждата за все нови и нови рибарски приключения по непосещавани до сега от нас водоеми, в неделя ни замъкна на годечките гьолове.


Те са три прекрасни гьолчета едно след друго, подържани от местната риболовна дружинка, много удобни за риболов и активна почивка.


Вярно, че статута им е с такса от пет лв. на пръчка при еднократно посещение, но който смята да ги посещава по-често може да си спести доста пари, като си закупи целогодишен билет от дружинката.


Информацията, която добихме на място от колеги беше по-скоро неприемливо отчайваща, отколкото обнадеждаваща.


В смисъл рибата днес е йок, апа на плувка йок на квадрат и ако толкова държим да си загубим времето най-добре е да го губим на средния гьол, където евентуално може да се обади някое дребно перче, ама ако му баем повече.


Силно притеснени от тези сведения с Павката направихме разтановка на първото свободно място на големия гьол, което си бе класическо – под дървета, широко и удобно от всякъде.


Тамън свалихме около тон багаж от колата и се разположихме, когато установихме, че дълбочината на мътиляка пред нас е не повече от тридесет см.


Последва отново товарене на багажа и транспортиране до другия край на гьола, където първата работа бе да измерим дълбочината – оказа се около метър и педесет, което си бе вече класика за плувкаря.


Колегите до нас успяха да извадят една щука около два и половина кг. и това донякъде повиши и нашия тонус.


Най-накрая топнахме плувките който имаха попътен вятър, духащ силно зад нас и след три четири напразни засечки нещата влезнаха в ритъм.


Хубави и прилично големи бабушляци и червеноперки започнаха да се надпреварват за стръвта ни.


По едно време Павката се провикна като фолк певица на участие.
Оп, оп, опппп !
При което очаквах да каже
Хайде ръцете горе!
Но ми стана ясно, че се бори с нещо по-едро.


Оказа се една доста добра каракуда около 600 гр.


За съжаление до края на риболова друга не поиска да се снима, ако не броим едно от характерните повдигания на плувката ми, но засечката се оказа напразна.


За сметка на това перките си кълвяха по списък и то на почти всичко което им предложехме – хляб, жито, царевица.
Интересно бе, че белия червей не го тачеха и явно бяха някакъв модел фанатични вегетарианци.


В крайна сметка след непрекъснатото кълване дори на заклетия привърженик на спокойните водоеми и давещата плувка Павката в един момент му омръзна от риболов.


Но на принципа „Ден година храни” продължавахме да ръкомахаме с тоягите и да скубем рибоците.


Не помогна и смяната на плувките с по-тежки и куките с по-големи, та дано и каракудата се активизира.


Нищо не помогна – перките не оставяха другата гад да се дореди до стръвта.


Накрая доволни от излета и с преизпълнена норма с голам зор припалихме и забихме на обратно.


Вярно, че отидохме леко резервирани от малкото информация в мрежата и не знаехме какво да очакваме, но в интерес на истината прекарахме един много приятен излет и се прибрахме доволни.

https://www.youtube.com/watch?v=qiRlT9ATKZ8