Миналата седмица, като гръм от ясно небе ми дойде тежката инфекциозна настинка на гарнитурата на главата на баба Наста.


Моята машина на времето едва успя да се добере до първа частна автоболница „Пепи и бай Данчо”, където тази седмица е записана за планова операция – ако не вали дъжд.


Другите 120 коня, на които можех да разчитам, откараха синът ми още в петък на така модерното напоследък мероприятие „тим билцинг” на което едно време му викахме „служебно напиване”.


Предусещайки абсцинентната криза в която ще изпадна не отивайки за риба през уикенда, се позовах на петата поправка от наръчника на домоуправителя, задължаваща всеки комшия да помогне на изпаднал в нужда съсед риболовец.


Така в събота и неделя бях единственият човек който познавам ходещ на риба с такси, с любезното съдействие на един мой комшия таксиметров шофьор.


Цяло лято планирах да посетя Лесновската река при „Черният мост” в Челопечане, където според местни легенди би могло да се хване по някоя и друга мряна.


Не хранех никакви илюзии за успешен риболов, тъй като пропуснах да дойда в подходящото време и студът започна да стяга.


А на туй отгоре Емо Чолаков има „наглостта” да обяви жълт код за неделя и не сбърка.


Та така, отчаян, обезверен и застуден в събота се натъкъмих под моста и заметнах.


След около пет минути нещо мощно разтресе въдицата и ме свари неподготвен.


Втория път обаче нямаше празно и едно кленче ми обеща да се срещнем като порасне, ако го пусна.


Ще видим до колко си държи на думата след някоя и друга година.


Последва нов удар и приятна изненада – рибата дето ми лежи на сърцето дойде да се видим.


После нещата влезнаха в ритъм, но основните посетители бяха едри кротушки с изострен апетит.


Все пак до края на риболова успях да бодна още пет мренки, които макар и мерни бяха далеч от размер бабаджанка.


Та в събота се прибрах удовлетворен и силно изненадан, че мренчока още не си е легнал.


В неделя обаче изненадата бе от клас „увиснала мандибула” , защото времето рязко застудя, реката бе дигнала от дъжда валял през нощта в събота и влачеше всевъзможни треви и клони, а вятъра от север си духаше стабилно.


Добре, че се пакетирах със зимните одежди, че щях да стана на шушулка.


До към 10.30 часа, нямах никакъв успех и вече се колебаех дали да не звънна на комшията да ме прибере, когато много рязък удар за малко не извади тоягата от стойката.


Първата мряна за деня, се оказа, че е участвала в конкурса „мис макси” и направи голям екшън докато я вадех.


Това реши всичко – никакво предаване, тръгване на стъмване.


До края успях да се сборя с още седем хубавици, някой от тях близки по размер до първата.


Привечер удари и един приличен кленчок за разнообразие, така, че програмата бе пълна.


Интересното е че този ден не хванах нито една кротушка, което си е учудващо имайки предвид предния ден.


Лично аз съм много доволен от излета, най-вече от това, че успях в средата на ноември в студ и вятър да хвана и докажа за себе си, че тази рибка не си ляга с кокошките и се храни макар и не така активно до трайно застудяване.


Доволен съм и от констатацията, че реката държи популация от мряна и макар, че е на определени места си заслужава човек да я търси целенасочено.

Най-вероятно ще направя още някой и друг излет по Лесновската река към края на
декември и през зимните месеци на следващата година, но тогава ще търся големите кленове и едрите бабушки, които са основните действащи лица зимно време.

https://www.youtube.com/watch?v=mLW5uJ0FoIU