„2016” се оказа годината на приятните изненади.


Тази тенденция си пролича още с първия излет на Василовден, когато хубави клендаци от река Блато се надпреварваха да клюцат одървените от студа бели червей през целия риболов.
Февруарският ми излет на малкото гьолче на Враждебна ме изненада с активността на бабушката там, която като чели страдаше от булимия.


Знах, че това е едно от първите места където се активизира рибата, но не очаквах такова кълване още през Малък Сечко.


Така още в началото на сезона бе налице и първата максимална оценка по десетстепенната скала на „Павката и Юли” за изживяното удоволствие от риболовния излет.


Април месец ми поднесе още една супер изненада.


Никому не известната като риболовна дестинация река Буновска, ми предложи такъв екшън с едри мрени, че включително колегата Цецо, израснал недалеч от реката остана много учуден.


Такива успешни излети по силно подценявани или въобще пренебегревани реки и водоеми за които човек няма ни най-малка представа има ли въобще някаква риба, ми доставят най-голямо удоволствие и ме карат да се чувствам като великите пътешественици от 19 век, нанасяйки върху риболовната ни карта, нови непознати места за посещение.


През май месец заложих на познатото и посетих баластриерата в Кривина.


И разбира се баластриерата не се изложи, а ми се отчете подобаващо със добри перки и каракуди.


Изненадата обаче беше нещо съвсем неочаквано.


До сега в практиката съм имал случай на уловени шарани и каракуди на малко рибе, едър скобар на блесна, слънчевка на жито и хлебна троха, бяла риба на кюспе, но костур клъвнал съвсем тенденциозно на троха не ми се бе случвало.


Та на Кривина хванах може би единствения в България костур вегетарианец.


На връх рожденният си ден както винаги когато мога си самоподарих излет, този път на Челопечанската баластриера.


Не знам свързано ли е със личният ми празник, но обикновено тогава винаги ми се случват страхотни риболови.


Явно бях напипал едрата каракуда, която тамън хвърлила хайвера си бързаше да похапне всичко ставащо за ядене.


Покрай нея извадих и много едри перки които са си истинско удоволствие.


Не се впечатлих особено, когато за втори път в рамките на година хванах водно конче в полет с куката си, но огромната видра която изплува на 10-тина метра от мен определено ме впечатли основателно.


Този риболов при всички случай счупи скалата ни за удоволствие и не знам как да го класифицирам освен като „Дай Боже всеки му”.


Горещия Юли пък ме дари с незабравим риболов по река Мъти вир.


Предполагах, че по нея мога да очаквам кълванета на прилични мренчоци и не се излъгах.


Застанал на изтичалото на голямото вирище при моста до стария път за Мухово, регулярно вадех едри рибоци с абсолютно черни гърбове, 100% отговярящи на името „черна мряна”.


Привечер се случи и дежурната за годината изненада – мряна дълга към 35 см.


Това е личният ми рекорд за тази риба.


Действително на Струма при с. Коняво, много преди да корегират реката ми се е случвало да извадя струмски мрени по около 700 – 800 гр., но класическа черна мряна толкова голяма извадих за първи път.


Река Джерман успя два път през годината да направи десетка, като особено втория път през месец септември екшана по нея бе тридневен.


На дали има друга река толкова мренска, че чак се затъжаваш за друг вид риба и ако случайно хванеш някой клен по нея, изненадата ти е гарантирана.


Разбира се, че в годината на изненадите успях да се самоизненадам с един хубав клендак от нея, успял да изпревари по някакъв начин десетките гладни мренчока, чакащи стръвта да стигне дъното.


Последната класическа изненада дойде през ноември от река Лесновска.


Ориентиран само по слухове, че в нея има добри мренчоци заседнах под Черния мост до Челопечане във време което този вид риба, ако действително го имаше в реката, трябваше да е полегнал вече и да сънува пролетни ручейници, мамарци и всякакъв вид вкусни насекоми.


А тя каква стана – в най студеното за средата на месеца време, опакован в тежките зимни одежди извадих осем прилични мрени от спалнята им, защото искаха да похапнат преди лягане.


За мен този излет си е доста необикновен имайки предвид късния за риболов на мряна сезон и арктическия стут през този ден.




В крайна сметка мисля, че „2016” г. макар суха и безводна, беше много добра за упражняване на любимото хоби и освен приятните емоции от огънатите въдичарски пръти, разшири значително познанията ми по риболовна география в софиски регион.

https://www.youtube.com/watch?v=kIaMHrs5cB8