Търсейки любимата ми черна мряна още юли месец реших да изследвам, напълно непознатата за мен река Конска край село Ярджиловци.


След кратко лутане по брега открих идеалното място за засада на рибоците и с много надежда заметнах „храни къща” – любимата ми петица с която къцам на полутежко.


Реката в тази си част е чудесна и по всички признаци имах основание да се надам на приятно и пълно рибно изкарване.


Както се казва обаче „човек предполага, но Господ разполага”


Та в случая този ми излет, както и следващия по реката, разположението свише не бе с мен и ако някой очаква в този клип да види високо бюджетен екшън ще бъде разочарован.


Все пак има със сигурност доста колеги, които като мен си нямат „хал хабер” за тази река и мисля, че ще им е от полза да визуализират евентуалната си представа за нея.


Първата биологична еденица която захапа стръвта ми се оказа огромен речен рак, който злобно ме гледаше и яростно махаше тежкото си въоражение да ме клъцне докато го откачах от куката.


Извадих още два три рака през деня и всичките бяха с исполински размери.


Че имах удари – имах, но в крайна сметка резултата бе твърде незадоволителен –
няколко кротушляка и две три по-прилични кленчета. От мряната нямаше и следа.


За това изоставих идеята за втори шанс за есента и най-накрая миналата събота реших да изследвам частта от реката между Батановци и Богданов дол.


Хубавото на тази река е че е местата са достъпни и общо взето достатъчно за масово рибарско нашествие.


Първо реших да погледна какво е положението в Батановци, недалеч от мястото на вливането й в Струма.


Спокойна и бавно течаща вода с относително прилични на дълбочина вирчета.


Наличието обаче на шавари ме караше да си мисля, че тук едва ли ще се задържи мряна, а по-скоро бих се сборил с някоя каракуда или кленчок.


В крайна сметка се установих на едно подходящо според мен вирче около Богданов дол.


В този си участък според мен реката си е направо страшна при пълноводие.


Коритото и е вкопано на около 4 м. над пътя и явно си личи как е достигала близка до тази височина по боклуците и тревите останали по дърветата.


А боклуци тук дал Господ и недобросъвестни местни жители, превърнали брега в нещо като незаконно сметище.


Няма свикване с тази характерна нашенска философия – моето да е чисто, пък общото – кучетата го яли.


В крайна сметка риболова протече като при Ярджиловци – достатъчно почуквания и дори сериозни удари, но повечето ялови.


Все пак хванах три мренки – последната в сумрак, та не можах да я заснема но нейсе.


На другия ден с Павката след неуспеха на язовир Маслово отскочихме за няколко часа следобед до реката.


Той има шанса да се сбори за няколко минути с огромен клен надхвърлящ килото, но куката му коварно го предаде изправяйки се и цепеницата емигрира веднага през девет вира в десетия.


Този месец в разрез с очакванията ми се оказа изключително труден за риболов специално за черната мряна.


Дали заради вече нападалите по дъното листа правещи стръвта по трудно откриваема, дали заради продължаващото целогодишно маловодие или пък заради ранното изчезване на основната стръв – ручейника, но резултатите са близки до критичния минимум.


Тъй като отказвам да повярвам, че тази иначе чудесна река не държи големи количества риба, догодина ще я споходя отново, но най вероятно някъде по-далеч нагоре по течението, където със сигурност ще открия подходящи и красиви вирове и силно се надявам да направя запомнящ се клип със заглавие – „Мренски риболов по река Конска”

https://www.youtube.com/watch?v=uEzlW2Nz-F0