Велик е Гугъл и Гугъл мапс е неговия пророк!


Зациклил в отчайващо слаби излети през февруари и март реших да задълбоча географските си познания с изучаване на сателитните снимки в радиус от 100-тина км. около София.


Открих още много потенциални рекички и водоеми, които биха представлявали интерес за всеки запален въдичар, готов да рискува провал на излета, но да посети ново и непознато място.


Така намерих и река Светля, на някаквиси 50-тина км. от София, която кой знае как до сега си бе текла незабелязана от мен.


В неделя следобед след като още веднъж се убедих, че надморската й височина отговаря на законен риболов в този период, зарът беше хвърлен и поех към предварително набелязаното от мен място – моста в село Сирещник.


За всички които решат да я посетят в бъдеще – заклевам ви – не минавайте по директния път след село Косача за Сирещник, а минете през село Ковачевци.


Директния е кошмар за нормален автомобил и най-вероятно е удрян от заблудени ракети Томахок по време на войната в Югославия.


Та мокър до кости от напрежението по преминаването на споменатия участък и с мусколна треска на ръцете от стискана на волана, към 13, 30 ч. бях вече стигнал, избрал си място и заметнал в непознатите води.


След пет минути на очкване последва слабо почукване и после истински мренски удър с характерното силно разтрисане на пръчката.


В този момнт цялото напрежение изчезна и надеждата за успех се настани трайно в мен.


Първата засечка бе ялова, но веднага последва втори мощен удар и първата мрянка светлянка се задърпа бясно на въдицата.


В интерес на истината размера й макар и мерен не бе впещатляващ, но обикновено големите идват по-късно.


Тази истина се потвърди и този път, като след около два часа излезаха няколко доста впечатляващи екземпляри.


Направи ми впечатление, че за разлика от други места реката е значително по-чиста от боклуци и няма висящи найлонови торбички и пластмасови шишета по клоните на дърветата и храсталаците по коритото й.


След като хванах няколко мряни забодах един тлъст лежляк с надеждата да хвана мрянка бабаджанка, но вместо нея се сбихме с един едър клендак и се наложи употребата на кепче за да го извадя.


Интересно е че през целия ден, не видях друг пръчконосец освен мен и ако не бяха двамата местни колеги минаващи случайно по моста с които обменихме малко информация, щях да си помисля, че в тази река за първи път има риба.


Рибата похапваше с охота от ручейника, а на лежляка налиташе стръвно.


Белия червей не представляваше абсолютно никакъв интерес за нея и нямах нито един удър, дори почукване на него, което е твърде странно имайки предвид, че пролетно време трябва да е много гладна.


Времето минаваше в шеги и закачки с мряната и се редуваха цикли с активно кълване и последващ застой, но удоволствието си бе на ниво.


След 19 ч. рибата спря да се храни и само редки еденични удари на случайни рибки подържаха интереса ми към риболова.


В 20 ч. събрах такъма и леви десни и рибарски песни се закатерих по стръмния склон да се добера до колата.


Много съм доволен от този излет.


Река Светля се оказа малко бижу поне в този месец на годината и ми достави приятни емоции.


Нищо не може да се сравни с удоволствието от успешен риболов по неизвестен водоем, когато резултата е надминал предварителните очаквания.


Дано и по другите набелязани от мен нови места имам късмета да направя приятни и запомнящи се излети.

https://www.youtube.com/watch?v=7_WBdCtdHf4