Как се приготвихме за риболов на река Арката до село Чуковец:
- Мястото е с координати:
42.436536, 23.042814
- Метод на риболов
на плувка 1 гр. с директна петица
- Захранка
няма
- Стръв
каракудки, щипоци, бял червей
- Особености
започна да кълве след 15 ч.
- Резултат
отличен – дъгова пъстърва, клен, бабушки и бибани
- Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие
10
Последвайте ни още вЗима е – макар и още неофициално!
https://www.youtube.com/watch?v=ZN0pu3-A0j0
От две седмици Павката е в стаза, като изследовател на далечния космос и само целодневни температури над 10 градуса, могат да го извадят от това му състояние.
Аз цял Блек фрайдей вместо да следя намаленията на цените, хвърлях зарове, гадаех на боб, гледах на кафе и карти (Гугъл карти), къде аджеба мога да спипам рибоците и да изкарам един приятен излет.
Накрая си заплюх река Арката край село Чуковец.
За мен тази река е тегава до намразване, защото малкото пъти когато съм я посещавал, нвръщане винаги съм се заричал, че ботуша ми повече там няма да стъпи.
Все пак отново реших да и дам шанс да се сближим и да я изтипосам на видео.
То ако хората даваха толкова шансове на половинките си, колкото аз на нея, бракоразводните адвокати щяха да умрат от глад, но нейсе.
В събота силно разколебан в правилността на решението ми и безнадежно закъснял с операцията по придвижването, някъде към 12, 30 ч., пристигнах и се чучнах на първото що годе прилично място, което намерих и зачаках слънцето и късмета да ме огреят.
Заметнах една щукарка от зор заман, боднах един щипок на плувката и се заразмахвах на изтичане, ега хвана някой костур или щука, щото какво друго можеш да очакваш по това време, от тази вада, каквато е там реката.
След час и половина от пусто в празно ми омръзна и сложих бял.
Най-накрая нещо клъвна и насреща ми се озъби бодлив бибан.
Отчаянието съвсем ме облада и вече мислено се нстройвах за поредния енти неуспех и класическите народни умотворения за майката и лелята, които щях да рецитирам в колата навръщане, когато засяках очевидно доста по-едра риба от бибана.
Оказа се прилична перка и това ведната ми повиши настроението поне с пет еденици, най-вече заради веднага родилата се надежда, че ще я последват много други нейни посестрими.
Само ако знаех, че следващата риба ще избие скалата на емоциометърът ми, ще ме отрепери като болен от Паркинсон и ще ме накара да забравя всички предишни неуспехи и да заобичам тази река, щях да шибна едно валидолче предварително и нямаше да вкарвам толкова емоции в някаква си перка.
Та, чакайки поредната от пораздвижилите се най-накрая според ме бабушки, заметнах плувката на два метра от мен и зад гърба ми.
Не минала още и един метър плувката индикира леко потапяне подобно на очаквана от мен поредна перка.
Засяках почти небрежно и стана – водят ме мамо носят ме.
Като се сви оная ми ти пръчка, като се понесе някакво торпедо под водата.
А на ляво, а на дясно, а по-дължина на вира, а после по ширина.
Няма вадене поне да го видя що за стока е.
А аз стоя в ступор и в неведение и инстиктивно гледам да държа изпънато влакното, пък дано издържи.
Първо си помислих, че голям клен, но плуваше много мощно и бързо.
После ми хрумна да не е шаран – ама по това време?!
Най-накрая успях да го кепчосам и невярващ на очите си измъкнах една прекрасна килограмова американка, която никога не съм си представял, че може да живее в този тиняк и шаварляк.
След 15-тина минути в които вира трябваше да се поуспокои от борбата и считайки, че съм хванал единсвеното изключение в тази река и второ чудо няма да има, плувката отново леко застоя и потъна като на закач.
Подръпнах по-скоро автоматично отколкото с идеята за истинска засечка.
Отново огънат до счупване прът, но този път явно не я бях убол добре, та бързо се откачи и избяга.
До края на риболова хванах още две много добри бабушки и един хубав клен точно преди да дръпна шалтера на риболова за деня.
Макар, че и те ми създадоха известен емоционален гъдел, нямаше как да се сравнят с американския екшан малко по-рано, защото са си направо рутинна работа в сравнение с него.
Най-после Арката се предаде и то как само.
Зачерквам я от списъка на враждебните за мен места за риболов и съм готов дори да и предложа приятелство във Фейсбук.
Остана още една река от по-големите в близост до София с която сме в обтегнати отношения, но се надявам догодина да изгладим противоречията по между си.
Сега звездата за ноември е Арката и като гледам май ще задържи първенството поне до Нова година.