В петъка на 19 октомври, тамън прехвърлях на ум всички за и против да посетя местното мренско население по река Марица някъде около Костенец, когато, колегата Христо от Момина Клисура ми звънна, с предложение за излет по нея около жп. Гара Бойка.


Е ако това не бе знак Свише, че съботния риболов трябва да се проведе там, нямаше какво друго да бъде. Така че зарът бе хвърлен.


В събота кам 10,30 ч. се срещнахме на уговореното място и поехме да търсим удобно вирче, което да е в близост до пътя и да не се налага придвижване пеша повече от 20 – 30 м.


Вирчета по реката дал Бог, големи, дълбоки и за всеки вкус.


Едни с бързо течение и последващ разлив тамън по вкуса на мряната, други бавни и много дълбоки, които със сигурност са дом на едри кефали, както казват тук на клена.


За мое съжаление всичките бяха далече от пътя и с гарантирано панталоносъдиращо слизане до тях по седалищни части, а за качването обратно не ми се мислеше.


Най-накрая открихме що годе богуугодно място, където вече имаше един колега от Сестримо.


Вирът бе толкова дълъг, че спокойно се разположихме и тримата без да си пречим.


Следващите три часа ги прекарахме в напразно очакване нещо да клъвне и да ни създаде някаква емоция.
Тук таме анемични почуквания и толкоз.


Рибата дотолкова не искаше да се храни, че не обръщаше никакво внимание, дори на лежляка или бумбака по местно му, който бай Михо от Сестримо бе закачил за куката.


А да оставиш лежляк да се удави без да пробваш да го изядеш си е истинско кощунство по всички рибешки правила.


Някъде към 14.30 над главитени се заформиха едни тъмни облаци и по едно време заваля ситен но напоителен дъжд.


Това накара Христо, който не си носеше дъждобран, а и беше нощна смяна на работа да прибере такъма и да поеме обратно към вкъщи.


След половин час отново се показа бате Райко и понапече малко.


Аз междувременно се бях преместил към по-дълбоката част от вира в близост до колегата от Сестримо, така че хем не му пречех, хем се бяхме сладко раздумали на рибарска тематика.


За да съм сигурен, че съм направил всичко възможно, реших да пусна и плувката в действие.


И нещата изведнъж потръгнаха.


В рамните на 30 минути извадих туку по краката си 4 кефала един след друг, като последния приближаваше размера на сериозна риба.


Накрая измъкнах и един юноша от самото дъно, но мряната я нямаше никаква.


Нещата тръгваха към успешен финал, защото наближаваше 17 часа и следваше час пик на активността на рибите.


Тогава в дясно над главите ни се разнесе първата гърмотевица, която предизвика основателна тревога и в двама ни.


Няма да коментирам, как два пъти събирах и отново разпъвах след 10-тина минути такъма след последващи светкавици, защото сам си се чудя на акъла и оптимизма си, че са временно явление.


Но след последната светкавица, която се вижда и на клипа и която падна някъде съвсем близо до нас, бая уплашен много бързо събрах окончателно въдицата и то без да я дигам от земята и на скорост се изнесах към колата.


Жалко, гърмотевиците ме изгониха в най-подходящото време за риболов и не можах да дочакам вечерното кълване.


Едва ли мряната щеше да се раздвижи и клъвне защото може би промяната на времето я пресече, но както се оказа за кефала и вечната му лакомия това съвсем не му пречеше да похапва.
Така, че със сигурност щях да имам още удари и емоции.


Нищо ще ги оставя за друг път, защото реката и мястото ми харесаха и няма начин да не ги посетя отново.

https://www.youtube.com/watch?v=gWUdXGI-XVI