На риба в езерото Кралев Дол край град Перник

Вижте още десетки видеа за риболов около София като се абонирате за нашия канал.

Как се приготвихме за риболов в езерото Кралев Дол край град Перник:

  1. Мястото е с координати:

    42.571468, 23.079429

  2. Метод на риболов

    на плувка (1 и 2 гр.) с директна петица

  3. Захранка

    жито, царевица

  4. Стръв

    хлебна троха, жито, бял и земен червей, царевица

  5. Особености

     аз не захранвах и каракудата взимаше трохата от самото дъно

  6. Резултат

    много добър – около четири кила общо перки и каракуди

  7. Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие

    8

Тази неделя с Павката забихме към едно много приятно гьолче в Перник за да покъцаме малко на плувка.


Аз щях да разнообразя емоциите от речния риболов и да пораздвижа малко „Начеши краста” – директната ми петица, която използвам за риболов на плувка, която вече бе хванала паяжини и не можеше да се дореди до представяне от мренарката „Нахрани къща”, а Павката щеше да е максимално удоволетворен, защото е твърд фен на плувката и трудно го навивам за речен риболов.


Езерцето „Кралев дол” е едно от многото малки и приятни езерца в Перник, което „тера инкогнита”, както за софийската въдичарска гилдия, така и за голяма част от пернишкото риболовно братство.


През юли бяхме идвали в една от слънчево-дъждовните недели на разузнавателен поход, но освен перки нищо по-съществено не се обади.


Него ден с Павката брахме яко страх от заформилата се към 16 ч. буря със светкавици и гърмотевици, обикалящи в кръг около нас и два часа прекарахме в колата, кръстейки се и кълнеейки метереологията като наука.


Положението беше като в онзи пернишки виц – Ем вали да ни намокри, ем гърми да ни утрепа, па и светка да ни търси.


След като времето не можа да ни навреди от яд една светкавица запали къща в града, но това е друга тема.


Нямаше как да не повторим излета тук, особено след абсолютната гаранция от синоптиците, че вероятността за буря е нулева и времето ще е максимално слънчасало.


Този път аз избрах по-плитко място от миналия риболов, когато дъното бе на четири метра и ловях едва ли не под върха на телескопа.


Сега се задоволих с около двата метра и това се указа успешна тактика.


Павката бе известно време на съседното до моето място с подобна дълбочина, но по едно време се поблазни по четирите метра и се паркира на мястото си от предишния път за да търси килограмките, които е логично да се кътат там.


Началото не бе особено обнадеждаващо и стандартните перкообразни налитаха стръвно на всичко което им поднасяхме на средна дълбочина.


Тогава свалих куката на самото дъно и направих нещо против всички риболовни принципи.


Закачих хлебна троха, лежаща на самото дъно сред зеленясалите водорасли.


Това бе ход на отчаянието, но резултата бе смайващ.


Местната каракудска общоност, се нареди на опашка за хляб и каракудването започна.


Някой каракуди бяха изпратили децата си за хляб, други сами се бяха наредили и това което вадех бе с различни размери.


Вярно баш бабаджанките ги нямаше и максималните дебеланки бяха около 350 грама, но това не намали удоволствието от екшана.


Така се бях закаракудил, че въобще не бях усетил, кога краката ми бяха потънали до глезените в меката кал на брега, но това да се намокриш и накаляш си е част от удоволствието.


Както се казва в китайския риболовен наръчник, започващ с великата мисъл на Мао – „Сухо дупе, каракуда не яде”.


Павката биеше перките на дълбокото една след друга и чакаше бабаджанките, но освен една златиста добра красавица, другите се правеха на недостъпни.


За тези дълбоки места имахме информация от нашия приятел Кадем Сашо, за шарани и едри каракуди на плувка и със сигурност е вярна, защото към 19 ч. пристигнаха двама местни колеги, които хвърлиха един ресторант захранка на дълбокото.


Ние си тръгнахме към осем и половина, а те останаха.


Най-вероятно знаеха какво правят и как да прикоткат едрата риба, но нас ни чакаше път, а и местните комарки бяха излезли на вечеря.


Набързо събрахме такъмите, освободихме заложниците от живарниците и подплясваки се, ту по врата, ту по лицето, ръцете или други открити части на тялото от хапещите крилати гадинки, наредихме багажа и потеглихме доволни.


Беше ред на Павката да кара навръщане, а аз блаженно се отпуснах на седалката и доволно каракудясал за днес припалих последната цигара от втората кутия за деня.


Вкъщи ме чакаше Лудогорец – ЦСКА на запис.


Така, че „шоу мъст го он”!

https://www.youtube.com/watch?v=7ZUYbuc3gy8
Последвайте ни още в

Харесва ли ви този излет?

Още видеа за риболов около София