По това време на годината две са традициите които спазвам неотклонно.
 
Първата е пълнените чушки с боб на Бъдни вечер, а втората са отчетните ми клипчета за успехите и каръците в риболова през изминалата година.
 
И след като във Фейса вече се въртят позорните ми излети за 2023 година, сега смятам да повдигна настроението си със кратък преглед на най-добрите моменти заслужаващи си да бъдат запаметени.
 
В първите дни на януари все още в недобра кондиция от преяждане и попрекаляване с опияняващи течности се засилих към язовир Безден, да пробвам какво излиза на вливащия се в него топлик.
 
Макар, че успях и двата пъти в които ходих да се класирам на последното свободно място, то направих прекрасни излети на каракуда и то на херабуна.
 
Това за мен си е голямо постижение защото не знам други подобни местенца около София, където човек да практикува азиатските техники зимно време и то с добър успех.
 
През първите дни на Новата година мисля да повторя сефтето на излетите пак там, но ако не успея да хвана капия, ще трябва да се пробвам по река Блато.
 
От немай къде в началото на месец март решех да се тропна на Санчо Панса, водоемче което е далеч назад в класацията ми за любими места, поради масовото му налазване от колеги и липсата на запомнящи се резултати от малкото ми излети по него.
 
Този път обаче напипах перките и направих чудесен излет с много динамика и липса на скука.
 
Във всеки случай това гьолче е добра алтернатива за зимните месеци и може би отново ще му гостувам по това време на годината.
 
Отново през март напипах перките на Богровските баластриери и дето се вика им скъсах трътките от бой.
 
Така че излета си го броя за успешен, а и вече се начервеноперчих за цялата година напред.
 
Време беше зелените лигльовци да се размърдат и да се пробвам да ги спипам.
 
Пък ако излезеше и някоя ранобудна бабаджанка нямаше да и троша хатъра и да не я снимам.
 
В края на женския месец полазих Световрачанската баластриера с идеята да се пробвам на първото и много плитко гьолче, щото никога не бях ловил по него сериозно.
 
И този път така се получи и не след дълго опипване терена се прехвърлих на голямото езеро дето все пак ми е познато.
 
Чучнах си на любимото местенце и с надежда зачаках да засека я някоя много едра перка, каквито съм хващал там, я някой линчок от бабаджанестите щото той е по-ранобуден от каракудата.
 
И след дълго чакане на свечеряване дочаках да се сбора с два чудесни лина.
 
Доволно и още как, особено за началото на пролетта.
 
Като тръгне на линове все така върви, където и да заметне човек по софийските баластриери.
 
Абсолютно същия резултат направих съвсем скоро и на Богровското блато.
 
Макар че от много години поне няколко пъти посещавам Богровските баластриери, то на блатото, което много хора считат за част от баластриерите, а то не е така, много рядко съм къцал.
 
Не знам сега какво ме прихвана, ама експеримента се оказа успешен и отново двойка чудесни зелени лигльовци, качиха нивото на адреналин до максимални стойности.
 
Пролетта навлезе напълно в правата си и дойде забраната

Тая година с Павката решихме да изтормозим платените местенца, щото като любители на дивите водоеми, почти нищо не знаем за тях, пък и след като толкова колеги ходят нищо чудно да намерим и ние някаква тръпка дето си заслужава.
 
Разбира се, че започнахме с нещо познато и сигурно откъм емоции, а именно езерото в село Доганово.
 
Нямаше нищо по-естествено да почнем именно от него, защото миналата година когато го открихме съвсем случайно за нас, то ни изненада много приятно.
 
Не останахме разочаровани и този път с борбата с прилични шарковци и каракуди.
 
А гвоздея на програмата се оказа един много добър амур, дето ми образува стрес от напрежение докато го вкарам в кепа и отреперване на мартинките.
 
Последва снимка за поколенията и после всеки по пътя си.
 
 И ако Доганово ми беше определено познато и почти сигурно място, то в средата на месеца нямах никаква идея какво мога да очаквам на Хераково.
 
Още повече, че природата беше отписала хубавото време за по-късно и духаше много неприятен и насрещен вятър.
 
На язовира в този ден бях единствения луд с въдица в ръка, а компания от време на време ми правеше собственика на мястото.
 
В интерес на истината начесах яко крастата независимо от времето с доволно кълванета и уловени каракуди, а освен това имах и изпуснати риби с шараново тегло, които ги беше срам да се снимат и ми отсвириха предложението за селфи.
 
Доволен съм от това местенце, което си бе направо откритие за мен и бъдеща дестинация в забраната.
 
Последния заслужаващ си спомен излет стана през септември по време на дежурната ми почивка на Приморско.
 
Така се случи тази година, че наводнението и много силните ветрове които ме преследваха през цялото време, не ми оставиха друга алтернатива освен каналите на помпената станция в Приморско.
 
Едно силно подценявано от мен място през всичките години през които обикалям с въдица там.
 
Този път си имах и компания и риболова стана още по-весел и приятен.
 
С Божко и Вълчо наистина в много неприятни природни условия направихме доволно приличен риболов, дето осмисли изминаването на толкова много километри от София до там.

 
А накрая ще завърша с пожелание към всички колеги следящи или случайно попаднали на канала.
 
Нека през Новата 2024 г. бъдем най-вече здрави, успешни в начинанията който започнем и дано годината донесе мир в този побъркан свят!
 
Разбира се много успехи в риболова, пълни с риба реки и водоеми и чисти брегове и полянки.
 
А това е постижимо защото зависи от всеки един от нас!
 
Наздраве!

https://youtu.be/0QKUKW7eGGA