Как се приготвихме за риболов на езерото в село Доганово :
- Мястото е с координати:
42.640839, 23.676071
- Метод на риболов
на херабуна с директна 5,40 м.
- Захранка
няма
- Стръв
тесто
- Особености
излезе много силен насрещен вятър
- Резултат
слаб – нищо не клъвна
- Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие
3
Последвайте ни още вhttps://youtu.be/jJXqYgyvpfA
В неделния ден за избори се събудих с идеята, че вече съм изпълнил гражданския си дълг, защото сънувах как гласувам с цяло гърло по един комшия дето паркира и двете си коли пред входа, така че се налага да се катеря по тревните площи, ако искам колата ми да е пред нас.
Така силно бях пуснал гласа си на сън, като няколкократно се колебаех коя от кандидатките явили се на балотажа да избера – майка му или леля му, че жена ми по едно време ме сръга в ребрата да престана да пелтеча, защото я бях събудил.
След кратко освежаващо бръснене, сутрешното кафе, полагащата се за възрастта ми доза хапчета и две три цигари за концентрация отскочих до изборната секция и нацъках на машината фаворита ми за кмет на столицата.
Не че има някакво значение дали ще гласувам или не, защото съм убеден, че ЦИК още месец преди изборите бе готова с резултатите, но изчакваше от кумова срама да мине гласуването за да ги обяви, ама все се надах да ми се предложи някой и друг лев за гласа ми, та да покрия харчовете за два, три риболова.
Обаче йок, ни търговци, ни предложения, та в крайна сметка гласувах безплатно.
Това си е чиста проба дискриминация.
Значи за селата може, за ромския етнос може, а за обикновения застаряващ столичанин не може.
На следващите избори, ако държавата не отпусне по 200 лв. на всеки гласуващ, ще ми видят опинците да гласувам.
Към 9 часа запраших към Джъмбото на Ботевградското шосе, което с Павката и Кристиан бяхме определили за сборен пункт към дестинация Догановското езерце набелязано по две причини.
Първата бе, че миналата година точно на тази дата направихме с Павката хубав риболов с който затапихме херабунските излети за сезона, така че разчитахме нещата да се повторят.
А втората бе, че искахме да представим на вниманието на колегите следящи канала продукта на една българска фирма за риболовни одежди.
Преди две седмици получих по мейла запитване от гореспоменатия Кристиан и съдружника му Иван от Риболова.бг дали бихме се съгласили да си сътрудничим, като представим пред аудиторията на канала нещата, които вече предлагат и тези които ще пуснат в близко бъдеще.
По принцип съм доста резервиран към такива сътрудничества, защото не ми се иска да си залагам авторитета, ако продуктите излезнат некачествени.
Но факта, че тези млади момчета са българска фирма, нагърбила се с родно производство и поставили си големи цели ме накара да се заинтересувам и да се свържем.
Не знам, може би своята роля изигра и носталгията по отминалата ми младост в която макар и малко по-голям от тях, се захванах с частен бизнес свързан с производство и се борех с всички препятствия по пътя, наивно вярващ в справедливостта на пазарната ни икономика.
Разбира се, че гореспоменатите доводи макар и влияещи в голяма степен на решението ни, нямаше да имат това си значение, ако фланелките които ни представиха не бяха на ниво.
Но още щом ги видях страхотно ми допаднаха и моментално се възползвах от опцията да се изписва върху тях персонализиран надпис, което придава уникалност на всяка една от тях.
В крайна сметка решихме, че най-добрия начин за скрепяване на сътрудничеството е да направим един риболов с Кристиан на Доганово, защото по това време на годината вероятността да хванем нещо с китайските си методи, като чели там е най-голяма.
Някъде към 10 ч. пристигнахме на езерцето каре риболовци, тъй като към Кристиан се бе присъединил неговия приятел и също тежко зависим от риболова, Иво.
След натакъмването и кратко продуктово позициониране в което се убедих, че съм изключително подходящ за модел на дефиле в Париж на Версаче с дрехи трета възраст, наченахме с риболова.
И като задуха един насрещен вятър за една бройка да ми утрепе мерака за риболов и да събера панаира преждевременно.
Истината обаче е че вятъра в случая служи единствено и само за оправдание на мен и Павката за тоталната липса на кълване, защото младежите извадиха три шарана и още толкова изпуснаха, без вятъра да им пречи.
Така че този път старата гвардия се изложи повсеместно, но пък бе с готини фланелки, дето гледаше да не изцапа защото са много шик.
Имам усещането, че догодина посред лято, като дръпна един тегел в махалата по фланелката и глътнал малко тумбака, наборките ще има да се обръщат след мене цъкайки и да си търкат нервно очилата.
Най-вероятно обаче няма да го направя, защото току виж стигне до ушите на жената и като нищо ще вземе да я скрие някъде, пак може да си поръча и нейна, та да станем за кашмер на стари години.
За тези които проявят интерес към фланелките ще оставя линк с промо код в описанието под клипа.
А следващия път тия младежи ги очаква реванш, но нека се запролети и позатопли та да се разпищолим по фланелки, както си трябва и да видим на кой какъв късмет ще му донесат.